Подновяване на шофьорска книжка - реалността

След като бях предупредена от колеги, че е по-добре да си подновя шофьорската книжка преди да изтече, за да не бъда глобена сериозно, се реших да не отлагам. За мой късмет срещнах личната си лекарка и я попитах кога да отида за медицинско. Оказа се, че се минава само при очен лекар и се заплаща някаква такса (около 5 лв. според нея). Един ден, връщайки се от работа, се отбих на регистратура в градската поликлиника. Служителката беше изключително любезна, даде ми бланка за медицинско и ми взе 11 лв.(единадесет лева) с усмивка.
Изпрати ме в кабинета на дежурния очен лекар. Оказа се, че в 18 ч. няма много желаещи да се преглеждат. Поканиха ме в кабинета, седнах. Докторката затвори едното ми око с някаква палка (тип "лолипоп" от Ф1) и посочи една цифра от контролното табло. После затвори другото ми око и посочи друга цифра. Накрая отвори със замах онази шарена книжка с цифри изписани чрез цветни кръгчета и аз уверено изрецитирах какво виждам. С отработено движение тя затвори книжката и седна да пише. Трябва да отбележа, че с въвеждането на новата здравна система всички медицински лица се превърнаха в писачи. Често (както и в моя случай) прегледът продължава по-кратко от оформянето на цялата документация около него. Докато чаках да ми бъде попълнено медицинското, успях да изчета всички реклами на капки за очи, които бяха украсили кабинета. Накрая отново минах през регистратура, получих заветния изходящ номер и отново с усмивка бяха изпратена. Дори успях да забележа, че копирните услуги са по 0,24 лв./стр. Скъпо. При нас е 0,06 лв./стр. като лично съм изчислявала разходите и печалбата.
Следващият етап от моята подготовка беше да си направя снимка. Приведох прическата си в добър вид (да се чете - подстригване номер 4 според мярката на машинките за подстригване на фирма Филипс), докарах любимия си наситен червен цвят (който при мен е тъмно-кафяво-червен) и се отправих към студиото. Посрещна ме усмихната женица на средна възраст. Казах за какво отивам и тя ми посочи стаята за подготовка и снимане. Вътре имаше 2 пластмасови розови полутабуретки от по 3 лв. на борсата, един прожектор с чадър и няколко различни цветни транспаранта, които се използват за фон. Не знаех какво друго да правя, освен да чакам някой да дойде да ме снима. След 5 мин. изникна млад фотограф с огромен обектив и започна да мести прожектора. Настаних се на едната табуретка и цък! готово. Младежът ми показа снимката на екрана на огромния си апарат, аз казах: харесва ми, и излязох. Образът на снимката ме вълнуваше точно колкото фиксинга на долара на японската борса. Все пак тази снимка щеше да бъде сканирана и отпечатана с размер, колкото нокътя на палеца ми, на някаква пластмасова картичка, която щеше да ми служи за шофьорска книжка през следващите няколко години. (Живот и здраве)
Днес, след дълго и досадно заседание, реших да прескоча до КАТ (за малко), за да подам документи. Имах мрачно предчувствие, че в петък следобед може и да не работи гишето, но все пак ми е на 3 мин. път. Все пак отидох с колата, стигнах до КАТ и т.к. не бях сигурна, че може да се паркира в двора, спрях отвън последна в редицата от други като мен. Влязох в двора и се отбих в първата срещната отворена врата, където обикновена женица четеше списание. Казах за какво отивам, жената ми продаде едно листче наречено "Декларация" за 20 ст. и касова бележка и ме отправи към гише 2 в другата сграда. На входа се спрях и попълних листчето, което беше със странно съдържание. Не разбрах какво точно декларирам, освен че нямам друго СУ (това е свидетелство за управление, а не Софийски университет) в държава от европейския съюз. Застанах като всички пред гише номер 2 и си зачаках реда. След няколко минути подадох декларацията и медицинското, но се оказа, че трябва да попълня друго заявление, за което ме извикаха на съседното гише и ми бяха взети 50 ст. (без касова бележка). Служителката се опитваше да бъде любезна, но видно отегчена от живота, работата си, обстановката и сигурно много други неща. Каза ми: попълнете само стр. 1. Взех го и се отдалечих, като направих огромната грешка да ползвам мястото пригодено за писане - дървена пейка и още по-дървена маса, която се люлееше хоризонтално при всяко докосване до нея. Такава маса едва ли може да се види "наживо" на друго място. Дори в първия момент помислих, че има земетресение, докато разбера, че само масата се люлее. Но, да не бъда придирчива, попълних си всички данни четливо и с технически шрифт. Даже се подписах без да излизам от големия жълт правоъгълник на формуляра и отново застанах на гишето. Подадох с гордост формуляра, служителката го погледна строго и каза: ама защо се подписахте ?! Как защо? Нали ми казахте да попълня цялата първа страница. Тя: Да, ама подписът се прави със специален маркер. Айде сега ми дайте още 50 ст.
Дадох й. Явно я беше закъсала. :-)) Втория път не рискувах да се настаня на същата маса и попълних набързо формуляра. Да, ама сега ме прехвърлиха пак на съседното гише при служителка номер 2. Също толкова отегчена и сърдита на всичко и всички.
Наивно си мисля, че това ще е краят на процедурата, уверено подавам купчината документи, но усещам как втората служителка не желае да ги вземе. Само ги държи и казва с равен тон: Таксата.
Аз: Моля?
Тя: Таксата.
Аз: Коя такса?
Тя: Таксата
Аз: Каква такса?
Да, още в началото на съдържателния разговор загрях, че вероятно е трябвало да се досетя, че някъде се плаща някаква такса. Но пък как да знам къде и колко. Пък и служителката само повтаряше таксата, таксата като грамофон, на който му прескача иглата. Аз пък се направих на по-голямо дърво, отколкото мога да се правя и влязох в тона й. Онази запази хладнокръвие, виждайки, че наистина не разбирам какво иска от мен и ме прати в СЪСЕДНАТА сграда да платя Таксата (онази, дето всеки трябва да знае и да плати преди да се нареди при нея). Усмихвайки се на факта, че съм успяла да й вкисна още повече следобеда, отивам на касата. Там - опашка от няколко човека. Плащам 24 лв., от които 5 лв. са само комисиони. Без право на избор. Другата каса е на няколко километра в града в неизвестна банка, където нямаше да знам какво и на кого трябва да платя.
Връщам се на гишето убедена, че това наистина ще е краят. Служителка номер 2 вече ми взема набъбналата купчина с хартии и започва усилено на чука по клавиатурата. Бюрото й е от 1960 г. тип - чиновническо, покрито с протрит балатум. Компютърът - 486 или най-много Pentium I, софтуерът - добрият стар DOS. Мишката - с топче. Принтерът - матричен, вероятно Epson, от тези които работят изправени. (за тези които са виждали подобно чудо) Навсякъде е пропито от разруха. Мръсно и миризливо. Мирише на цигари, макар че никой не пушеше вътре, пот (при 35 градуса навън). Във фоайето имаше предимно мъже, някои голи до кръста, а други нормално изпотени, по джапанки или чехли за 2 лв. Около гишето - избеляли табели с описана процедура за приемане на документи. Почти не се четат. Пълни са с правописни грешки. Поправени отгоре с химикал или изобщо непоправени. Решавам да не внасям и моите корекции в тях.Реклами на курсове за шофьори. Мръсно.
Служителка номер 2 прилежно намазва снимката ми с четка за рисуване номер 8 и лепило C200 изсипано в бурканче от детски храни. Прави това десетки пъти на ден. След това става и през гишето се подава моя формуляр и ми се подхвърля черен тънкописец, от ония, специалните. Аз оставам неподвижно и я гледам също отегчено. Онази не ме гледа, но чака. Аз безмълвно я питам: Какво искаш, да се подпиша ли? Изчаквам я да ми отговори, преди да я "нахраня" отново. Със замах тегля най-големия си подпис, като карам служителка 2 да застане на нокти, докато доближавам ръба на заветния жълт правоъгълник от формуляра. После тя ми мята вносните бележки и личната карта през малката дупка, наречена гише 2 и гледа следващия. Аз ги вземам. Там пише: получ. 24.07. Благодаря! Логиката ми подсказва, че на 24.07. би трябвало да имам новоподновена шофьорска книжка. Не питам нищо повече, не казвам: довиждане (не искам да я виждам) и излизам.
Поемам дълбоко дъх на чист въздух. Усещам, че съм се пропила от миризмата на тютюн и потни тела. Гадно ми е. Качвам се в колата и си пускам Iron Maiden. Волумето на max.
Още веднъж си припомням, че мразя мърлявите неща, мърлите и мърлявото изпълнение на служебните задължения. Не всичко е въпрос само на пари, не. Желанието и амбицията трябва да са повече.
Връщам се на работа. В момента слагат климатик в залата, където цяло лято ще посрещаме кандидат-студенти и техните родители. Все още ухае на дърво от новите мебели. Колежките са млади и усмихнати. Това е друго място.

Подновяване на шофьорска книжка - нормален начин

Вероятно няма българин, който да не изпитва сериозни притеснения и неприятни очаквания от срещите си с представители(или по-скоро представителки) на държавната (а и не само) администрация.
И аз няма да съм изключението, но пък винаги се налага да си извадиш някакъв документ, да си завериш декларация или друго. Преди месец със скрит ужас установих, че шофьорската ми книжка изтича на 6.07.2009г.
И започнах да се готвя, по-скоро психически за това, което ме очакваше. Разпитах познати какво трябва предварително да подготвя преди да се озова пред гишето на КАТ. Всички казваха: Правиш си медицинско при очен лекар и снимки.
Всичко изглеждаше лесно за изпълнение, още повече, че времето летеше, а аз все не намирах време да свърша тези на пръв поглед незначителни неща.
Какви бяха моите очаквания? Или поне какво би трябвало да бъде, ако административната машина не беше човекомелачка, а "удоволствие да я срещнеш".
По предварителни изчисления времето за подаване на документи за подновяване на книжка не би трябвало да е повече от половин час.
Според мен НДУ (необходимите и най-вече достатъчни условия) включваха:
1. Изготвяне на медицинско - 15 мин.
2. Снимки - 10 мин.
3. Посещение в КАТ - 20 мин. и добро настроение.
4. Някакви такси, които не биха ме сринали финансово и най-вече емоционално.

Всичко това се оказа напълно в сферата на най-оптимистичните ми очаквания. Дори повече, оказа се "Епизод от романтичен филм" (според ФСБ).

Няколко весели табели, с добро чувство за хумор

Магазинът е Кауфланд. Часът - следобед. Явно човекът от отдел "Зеленчуци" е "снощен"

Домати от страната Тутция. Не я намерих на картата.
С много подпавки.

Ако сте шеф на агенция за недвижими имоти и намерите офиса си с такава табела:

Какво ще направите :-))
Дали ще си доверите недвижимото имущество на хора, които прекарват част от работното си време в магазина за алкохол.
В Кауфланд София продават Щтрудел:

10х to Violina!

Цветята в нашия двор

Никога не съм харесвала мушкато. Имам някакво странно предубеждение, че е "селско" цвете (с извинение за израза). Спомените ми са от преди 30-35 год., когато зимно време всички домакини изнасяха саксиите си по стълбищните площадки, за да не измръзнат мушкатата. :-) И понеже нямаме асансьор, а живеем на предпоследния етаж, ми се налагаше да вървя в кордон от най-различни саксии. Понякога се случваше някоя саксия да изчезне мистериозно. Тогава кражбата на саксия беше едно от "престъпленията", което се практикуваше главно от заклети цветарки. Друго потресаващо престъпление беше някой да ти открадне гумената изтривалка пред вратата на апартамента, защото само връзкарите можеха да се снабдят с такова съоръжение за обувки.
След това излязоха на мода сандъчетата, които се окачаха на метални конструкции, за да висят през парапета на терасата. Веднъж сестра ми в опита си да извади и повдигне едно от сандъчетата, го изтърва и летящото сандъче мина на сантиметри от главата на съседа от долния етаж, който нищо неподозиращо си пушеше цигарата. След това сандъчетата отидоха "на село" и сега майка ми полага грижи за тях. Тази година благодарение на усърдието й и редовното торене и поливане, мушкатата, сакъзчетата и другите цветя дадоха добра реколта. Сиреч - полудяха от цъфтене.

Затова реших да споделя тази красота. Аз все така не съм влюбена в мушкатото, но пък нямам нищо против да му се радвам. Моята слабост е розата с цвят - пепел от рози. Не знам цвета на пепелта от рози, но почти съм сигурна, че не е като тези на снимката. Цветът на живите рози и особено ароматът им не може да се опише с думи.

Моите китайски рози

Не обичам цветята и най-вече тези, които не цъфтят. Не разбирам хората, които са си напълнили къщите с всякакви треволяци, на които дори не знаят имената. Не одобрявам и гледането на цветя в саксии на работното място. Побеснявам, когато видя колежка да си е сложила саксия върху компютъра. А съм виждала и такива. Тогава искрено им пожелавам да им гръмне компютърът при следващото поливане. Как да обясниш на някоя "куха лейка", че компютърът не е поставка за саксия или за каквито и други неща. Предупредила съм близките си, че ако са решили да ми направят подарък по някакъв повод, то не бива да е цвете в саксия. И въпреки това след моето предупрежение получих на два пъти Каланхое, което след прецъфтяването, повече не цъфна и замина в кофата. Въпреки че си направих усилието да прочета по форумите каква може да е причината и как да го накарам да цъфне. Да, ама не. Това му костваше изхвърлянето, за което не изпитвам никаква вина, защото все пак съм положила някакви грижи.
И както винаги всяко правило си има своите изключения. И това са моите четири китайски рози. Първата роза незнайно как се появи вкъщи. Тогава още не се занимавах с нея. Може би я имам вече повече от 10 години и на самото дърво вече му личи, че е остаряло.

Ще си я отглеждам, докато има сили за живот. Всяка пролет я изнасям на терасата на точно определено място. Явно изложението и редовното поливане дават резултат. Обичам сезона, когато започне активното цъфтене.

Цветовете й са едри, гъсти и красиви. За съжаление бързо прецъфтяват, но така е с повечето хубави неща - всички са краткотрайни.
Другата ми роза е с яркочервен цвят. Расте повече на корона, отколкото на височина, но амбициите ми са до зимата да й променя леко формата. Цветовете й са още по-гъсти.

Дървото е все още младо, но до 2-3 години трябва да успея да завъдя ново дръвче.
Третата ми роза е с оранжево-бананов цвят. Още не е цъфнала тази година. Има пъпки и до няколко дни и това ще стане.

Снимката е от миналата година. Някаква шега на природата. На едно дръвче бяха цъфнали заедно бананова и червена роза. Не, не е монтаж.

Четвъртата ми китайска роза е съвсем ново дръвче, прихванато от клонче от цикламената. За незапознатите ще кажа, че много трудно се хваща ново дръвче. Правила съм десетки опити. Какви ли не методи използвах. Имаше и такива, които дори засаждах с готови корени и след няколко дни изведнъж извяхваха. Затова толкова се радвам на новото дърво. То вече започна да цъфти и вероятно до зимата ще замести старата роза. Както и в живота, децата трудно се зачеват и отглеждат, а като съберат сили и смелост заместват тези, които са ги създали. И така трябва да бъде. Who wants to live forever?
P.S. Банановата роза.

За здраве и благополучие

В ранния предиобед на 10 юни беше извършен ритуал за здраве и благополучие на целия персонал на комплекс "Ривиера". Както винаги Отец Димитър извърши целия ритуал с много професионализъм и добро чувство за хумор. Имам чувството, че този човек познава целия град, но това е друга тема. Виждала съм го в различна светлина и по различни поводи и винаги съм се чудела как успява да "превключи" от весели на тъжни поводи и обратно. Вероятно е изтощително и трябва наистина да си отдаден на професията.


Новите съдържатели Милка Николова (сестра ми :-) и Росен Станчев не крият амбициите си да покажат добър вкус и професионално управление. Засега все още се учат от грешките си, но не се съмнявам, че скоро машината ще работи като добре смазан механизъм.
След официалната част на ритуала отец Димитър пожела на всички здраве, късмет и много клиенти.

По-младите членове от екипа се чувстваха някак притеснено.
Особено барманчетата и сервитьорките. То си личи и от снимките.


И ако всеки положи малко повече усилия, съвсем скоро сборът от отделни хора и характери ще се превърне в екип, който ще посреща и обслужва с усмивка всички гости и постепенно всеки ще си намери мястото. Малките пропуски (видими за по-претенциозните клиенти) могат лесно да се отстранят, стига да има желание, коректност, лоялност и настроение.
И както се полага в такива случаи накрая всички се почерпиха с домашно приготвена пита с мед, червено вино и печено пиле.
Сезонът тепърва предстои. Утре ще заработи и пещта за пици, а след това и целият ресторант.
Да пожелая времето да бъде благосклонно към усилията на тези хора!

Как да се защитим от нагли наематели - 3-та и последна част

Как приключи историята с нашия наемател ?
Един ден се появи кандидат да наема двете помещение. Всичко изглеждаше странно. Опарени от предишния наемател се усъмнихме, че този е подставено лице. Още на втория разговор по телефона го предупредих, че ако двамата са свързани по някакъв начин, няма да дадем помещенията. Човекът доста се зачуди. Дойде, огледа помещенията, разбрахме се за наема и всичко изглеждаше твърде добре. След консултация с адвокат изпратихме нотариално заверена покана до предишния наемател, че вещите му ще бъдат изнесени от помещенията, за което ще дължи наем. Съставихме договор с новия наемател, уточнихме разногласията и се разбрахме за деня, в който да бъде отворен новия магазин за смески.
Вечерта преди да се нанесе новия наемател се събрахме няколко човека от блока, изнесохме вещите, почистихме помещенията, прекъснахме алармената инсталация и всичко беше готово. Сутринта дойде новия наемател с микробус пълен с чували и се нанесе в помещенията. Всичко беше почти перфектно.
Уви! За кратко. Още след няколко дни се е появил стария наемател и започнал да вдига скандали на продавачката. Тя притеснено ми се обади и се чудеше как да реагира. И така още няколко пъти. Оттогава и досега старият наемател спира микробуса си пълен с чували на 10 м от блока и всеки пазарен ден продава смески. Полицията е сигнализирана няколко пъти, но без особен резултат.
В заключение мога само да кажа, че такъв клиничен случай не ми се беше случвал. Нямам думи да опиша поведението на този човек. Оттук нататък ще оставим полицията да си свърши работата.