Училището - територия с ограничен достъп

От няколко дни в СОУ с хуманитарен профил "Йоан Екзарх Български" - Шумен е въведен режим на ограничен достъп за родители. Официалната причина е, че докато родителите изчакват децата си от 1 клас пред класната стая в края на занятията, говорят високо (?) и пречат на учебния процес. Поради това на охраната е наредено, да не се допускат родители в коридора, а да изчакват във ФОАЙЕТО. Защо с главни букви ли? Заради бележката, която е закачена на огромното табло срещу входа.

На пръв поглед идеята да недопускане на родителите може и да има резон. Но пък погледнато реално, нещо куца. Защо?
1. Защото родители не се допускат и сутрин, когато водят децата си и когато все още НЕ Е започнал учебният процес.
2. Защото тази бележка е абсолютно "нелегална". В нея не е посочен документът, с който се въвежда ограничителния режим, а няма и автор. Т.е. никой не носи отговорност за съдържанието й.
Ще се опитам следващия път да получа отговор от охраната (като начало) за основанието, поради което родители не се допускат в училището. Току виж се окаже, че сме потенциално опасни за децата си в обществена сграда, каквато е училището. Иначе отвън бездомни кучета свободно си разполагат с тревните площи и тичат между децата, но пък това не е толкова важно за охраната, отколкото тормоза над родителите.
P.S. Наблюдавайки потока от родители днес наобед забелязах, че малко от тях обръщат внимание на подвикванията на охраната. А пък горките охранители не смееха да спрат по-едрите бащи. :-)

Ритуализация на училищния живот или как едно цяло училище ще бъде облечено в черно

Днес присъствах на импровизирана родителска среща. След края на последния час учителката събра родителите и показа модела на униформата - черно сако и черна пола (или панталон). Макетите бяха закачени на закачалки на бялата дъска. Изглеждаха жалки. Беше обяснено, че след спечелен проект са били отпуснати средства за изработване на униформа на училището. Получили са се две предложения и педагогическият съвет е решил това да бъде униформата. Т.к. почти не познавам другите родители, нямах повече информация по случая. Не исках да повярвам, че 50 души учители(повечето, от които жени) са счели за подходящо да облекат нашите деца по този начин. След встъпителните думи, реших да се изкажа. Попитах родителите дали им харесва този черен костюм за техното дете. Пълно мълчание. НИКОЙ не одобряваше униформата. Настъпи неловко мълчание и използвах момента, за да подтикна тези 25 родители да проявят някакъв разум. Зададох риторичен въпрос: Дали г-жа Директорката може да си представи 1000 (хиляда) деца от 1 до 12 клас на 24 май облечени изцяло в черно и дали има някаква административна мярка, с която ние ще бъдем принудени да се подчиним. Оказа се, че за тази учебна година няма как да ни задължат, но се предвижда униформата да залегне в Правилника за училището за следващата. Това пък от своя страна отхлабваше "възела" на зародилия се конфликт.
И така, както всички единодушно не одобряваха черната униформа, така постепенно решиха, че ще заведат децата си, за да им се вземе мярка и да се изготвят униформите. Един баща дори направи аналогия с БДЖ. Неговото изказване буквално беше: Всичко е така в нашата държава - спуска се отгоре. И аз в БДЖ нося униформа!!!
Останах наистина потресена от овчедушието на тези млади хора - уж интелигентни мъже и жени на възраст 25-45 години, които щяха да се подчинят безропотно на очевидно грозното. Като капак на всичко дойде и информацията, че от проекта са осигурени по 35 лв. за изработване на сакото, а останалите 20 лв. за пола или панталон ще трябва да ги платим на фирмата и ДА ЗАНЕСЕМ КАСОВАТА БЕЛЕЖКА В УЧИЛИЩЕТО. Освен това явно ще се наложи да закупим и блуза към тази униформа. За блузата нямаше специални изисквания т.е. тя не е част от униформата. Цялата ситуация с касовите бележки нещо ме притесни в момента, когато педагогическият съветник обяви, че ги лепят в специална тетрадка и ги съхраняват.
Разрових се в сайта на МОН и какво открих за няколко минути:
1. В документацията за кандидатстване за проекта е написано - Проектните предложения трябва да съдържат следната информация: модел на униформа или на елемент на униформа с отличителния знак на училището или с емблемата му...
В показаната униформа липсваше такъв знак, емблема или лого.
2. Изискване за съфинансиране - Безвъзмездната помощ не може да надвишава 70 % от общата сума на допустимите разходи за проекти, свързани с ритуализацията на училищния живот, т.е. изискваното съфинансиране е в размер на минимум 30 %.
Максималната стойност на проектите, свързани с дейности по тържествено отбелязване на училищни празници и традиции, е 1500 лв., а на проектите, свързани с дейности по изработване на униформа или на елемент на униформа с отличителния знак на училището или с емблемата му, е до 40 000 лв.
Това означава, че училището е получило максимум 40 000 лв. за униформи, които са стигнали само за сака. Останалите 30% съфинансиране на пръв поглед изглежда, че ще бъдат осигурени от средствата, които родителите ще заплатят за поли (панталони). Ето защо така ревностно се събират касови бележки. Логично и добре измислено, нали.
За процедурата, с която се е стигнало до възлагане на изработване на тези униформи точно на тази фирма не ми се мисли. (засега) Вероятно и от "Тази трънка ще изскочи някой заек".
Обещах на класната все пак да отида и да получа полагащото се сако по една единствена причина: Защото все още в нашата държава никой няма да защити един добър учител от наказание (а дори и да е само психологически натиск), затова, че не е успял да убеди ВСИЧКИ родители да облекат децата си в черно. Жалко, но е факт.

Пазете се от недобронамерени служители

Ето, че дойде ред на поредната случка с мое участие.
Поради това, че често ми се налага служебно да пазарувам разни компютърни компоненти, предпочитам да вземам фактури, които да се изплащат безкасово т.е. по банков път. Така си спестявам множество досадни процедури - получаване пари в брой, фактуриране в брой, отчитане на фактури и т.н. Обикновено в края на календарната година или началото на следващата фирмите си правят насрещно засичане. Случвало се е, да се намери някоя неизплатена фактура към фирми-доставчици, но след проверка всичко си идва на място. Или поне всичко. В края на миналата година ми се обади служител на фирма Х и ми каза, че е останала неизплатена фактура от м. Февруари за 3 броя флаш-памет на стойност около 110 лв. Бях учудена поради факта, че от тази фирма не бях купувала такава памет. За всеки случай порових из копията на фактурите, какавито си правя винаги и не намерих такава. Обадих се и в счетоводството, но и там не откриха неплатена фактура. Тогава помолих да ми изпратят сканирана тази неплатена фактура. След минути я получих и каква беше изненадата. През м. февруари някой е фактурирал 3 бр. флаш-памет на мое име с правилните данни, но подписът на получател не беше мой. Дори не наподобяваше моя. Беше си някакъв измислен подпис с моите инициали. Веднага разбрах какво е станало и се обадих на управителя на фирма Х. Обясних му за ситуацията и че явно негов служител е направил фалшива фактура. Той обеща да провери. След минути ми се обади и ми се извини за безпокойството. Оказало се е, че служител, който вече не работи във фирмата, си е позволил да направи тази фактура. Явно този дребен мошеник не е бил достатъчно съобразителен поне да се опита, да ми фалшифицира подписа или не е имал достъп до истинските фактури подписани от мен. Замислям се, че издаването на фактури с плащане по банков път дава възможност на недобросъвестни служители за такива измами. После иди се разправяй, че не си взел фактурираната стока.

Петък 13-ти

Ооо, о-ле-ле, петък тринайсти е,
Ооо, о-ле-ле, петък тринайсти е.

Петък тринайсти е, ставам в десет,
цепи главата ми як махмурлук.
Някой е откраднал е вън Mercedes- а,
но всичко лошо не свършва до тук.

Негър ми води след миг дъщеря ми,
бременна в третия месец била.
Сякаш в главата ми звънват камбани,
след като долу ме блъска кола.

О-ле-ле, о-ле-ле, о-ле-ле, о-ле-ле...

Припев:
Петък, петък тринайсти е, ден на бедите.
Празник на лошия, ех лош късмет.
Късам, късам си нервите, свършвам парите,
ден, в който нищо не ми е наред.

Ооо, о-ле-ле, петък тринайсти е,
Ооо, о-ле-ле, петък тринайсти е.

Данъчен в моята фирмичка влиза,
несподелена е наш’та любов.
Щатите пак ме отрязват за виза,
с микроинфаркт се потя в Пирогов.

Дузпа на мача изпуска Стоичков,
скарвам се с мойта любима жена.
Страшен карък, а отгоре на всичко...
Как се заспива при пълна луна.

О-ле-ле, о-ле-ле, о-ле-ле, о-ле-ле...

На тази дата в петък винаги се сещам за това весело парче :-))

Без коментар

Понякога се дразня от прояви на човешката глупост, неграмотност, несъобразителност или непредпазливост. Все по-често попадам на случаи, когато с максимални усилия се постигат минимални резултати при доста големи разходи на средства, време и нерви. Тук реших да пусна няколко от случаите, на които се натъкнах през последните дни, като галерийката ще се подновява.
1. На първо място ще посоча възможно най-глупавия и упорит според мен досега участник в "Стани богат". Петя Кантарска от Казанлък
2. "Това го знае всяко хлапе". Въпрос за 1 клас Околен свят. Сашо, Откъде изгрява слънцето
3. Няколко табели снимани в магазин Кауфланд.
Резавна четка - да се чете Резервна четка.
Дивдово - да се чете Дивдядово
моторедка - да се чете моторетка

Защо ми отказаха включване на охрана чрез СОТ

Тази сутрин проведох телефонен разговор и се уговорих да дойдат техници, за да монтират СОТ в общо помещение на жилищна кооперация. Към обяд се срещнах с техниците и поради това, че нямаха в момента необходимата техника, се разбрахме в 14,30 ч. да свършат работата. Оставиха Молба и Договор и си отидоха.
В 14,30 ч. същите тези техници са отказали на съседите, да включат инсталацията под предтекст, че на мястото се е появило лице, което е имало претенции към помещението.
Фактите накратко: Помещение, за което всеки един живеещ в блока има нотариален акт като собственик на общите части. Попълнена молба. Пълен комплект ключове за помещението. Всичко това срещу неидентифицирано лице, чиито претенции не са били установени на място.
Изводът: Служители от СОД раздават правосъдие като отказват охрана на 22 семейства. Утре ще попитам техния началник, дали това е някакъв нов метод на избор на клиенти.
Очаквайте продължението ...

Как да се защитим от нагли наематели 2

Ето, че дойде ред на продължението на нашата сага с наемателя, който беше окупирал две общи помещения в жилищната ни кооперация. За тези, които не са чели първата част, да погледнат тук.
И така. Около средата на ноември съвсем ненадейно нашият наемател затвори магазина за смески и си изнесе багажа. Това беше в един щастлив за всички съкооператори ден. Тъй като всичко се е случило през деня, научих радостната новина от жена, която работи в съседния магазин. Дотук всичко добре, само че помещенията останаха заключени. След няколко дни се обадих на наемателя да помоля за ключовете. И о, изненада! Според него, той не се е изнесъл, а иска да се разберем да подновим договора. В прав текст и съвсем категорично му заявих, че НИКОЙ СЪКООПЕРАТОР НЕ ЖЕЛАЕ ТОВА. Той обаче държеше да се срещне с хората, за да се разбере. (т.е. да се пазари). Нали уж все гледам да съм коректна, поисках да ми каже ден и час, в който той ще дойде да се срещне с хората от блока. Той не даде категоричен отговор и се разбрахме да се чуем след няколко дни. И така се чухме още 2-3 пъти, като той винаги твърдеше, че е извън града и не може да каже точен ден. Дойде краят на декември и при следващото ми обаждане той вече не си вдигаше телефона. Това се случи още 3-4 пъти до средата на януари, когато реших да спра да го търся. Обърнах се към адвокат и обясних случая. Бях посъветвана да събера комисия от няколко човека от блока и външно незаинтересовано лице, да отворим помещенията и да направим протокол за намерените вещи в помещенията. Проведохме събрание, избрахме комисия. На 5.02.2009г. комисията отвори помещенията. Тъкмо преди да срежем единия катинар се появи съседът от 1 ет. и каза, че при напускането са му оставили ключовете за едното помещение. За да бъда точна, всяко помещение се затваря с желязна врата с катинар и дървена врата с обикновен секретен ключ.
Отворихме с ключовете едното помещение. Вътре намерихме само дървени скари и 2 броя дървени рафтове, на които бяха слагани чувалите със смески. Имаше и алармена инсталация, която явно беше включена, но не издаде звук за алармиране.
За другото помещение срязахме металната кука, а самия катинар го оставихме да виси на другата кука, с единствената умисъл да предоставим възможност на наемателя, да си прибере катинара цял. Оказа се, че сме проявили прекалена добронамереност. Описахме съдържанието на второто помещение - няколко дървени скари и разни по-дребни вещи. Сменихме патрона на вратата и се разотидохме.
Всички мислехме, че историята е приключила. Уви! Щастието беше твърде кратко. Още на другия ден вечерта заварихме едната метална решетка, за която имахме ключ, с нов катинар. На втората метална врата, човекът беше минал и беше преместил запазения от нас катинар на втория чифт куки.
По-късно съседът от 1 ет. е идвал у нас и казал, че наемателят е идвал през деня и е искал ключовете. Бил недоволен от нашите действия. Споменал и за адвокат. Оставил и телефонен номер, на който му бях звънила преди време, за да му се обадя. Явно наглостта няма граници.
Не знам как да опиша поведението на този човек. Как е възможно да ти изтече договорът преди повече от година, да държиш работещ магазин още 10 месеца след това, да платиш наем за пет месеца и на всичкото отгоре да заплашваш собствениците с адвокати? Това е все едно да сложа катинар на нечий апартамент и да не пускам собственика му вътре, че даже и да го заплашвам със съд, ако влезе.
Както изглежда историята ще има продължение.
Снимката е на по-малкото помещение около 8 кв.м. Успях да го заснема снощи през решетката, на която беше сменен катинара.

В края на зимата 2

Днес беше още един прекрасен предпролетен ден. Затова решихме да не го губим с пазаруване или чистене вкъщи, а взехме топката и федербала и отидохме на Кьошковете. Нямаше и помен от снега от миналата неделя. Поиграхме и се прибрахме. Учудиха ме цъфналите цветенца.







Цъфналите храсти.









А това е останало от едно повалено от ветровете и възрастта дърво.

Сърдитият човек

Сърдитият човек се сърди на себе си.
Сърдитият човек е мрачен и скучен.
Сърдитият човек изпада в депресии, за които обвинява другите.
Сърдитият човек не обича живота и живите.
Сърдитият човек не е щастлив, не обича и не е обичан.
Сърдитият човек няма приятели, а тия които е имал, са го напуснали.
Сърдитият човек е сърдит егоист.
Сърдитият човек не се радва на чуждото щастие, но се радва на нещастието.
Затова.
Не се сърди, усмихни се!

В края на зимата

Снежен човек
Цветан Ангелов

Снежен човек ще направим ли пак?
Да потъркаляме топки от сняг!

"Ето за тялото" — рече ми Спас.
"И за главата" — усмихнах се аз.

Ето го. С нас. И капела от слама.
Има и шуба. Какво ли си няма?

Няма си — рекох — метла.
И се чуди как да живее и как да се труди.

Аз му донесох метлата от къщи,
само че снежният байчо се мръщи.

Прахосмукачка донесе му Спас —
той се усмихна доволен тогаз!

Още един прекрасен зимен ден! Ходихме на разходка и всеки си направи по един снежен човек.