Как да се защитим от нагли наематели 2

Ето, че дойде ред на продължението на нашата сага с наемателя, който беше окупирал две общи помещения в жилищната ни кооперация. За тези, които не са чели първата част, да погледнат тук.
И така. Около средата на ноември съвсем ненадейно нашият наемател затвори магазина за смески и си изнесе багажа. Това беше в един щастлив за всички съкооператори ден. Тъй като всичко се е случило през деня, научих радостната новина от жена, която работи в съседния магазин. Дотук всичко добре, само че помещенията останаха заключени. След няколко дни се обадих на наемателя да помоля за ключовете. И о, изненада! Според него, той не се е изнесъл, а иска да се разберем да подновим договора. В прав текст и съвсем категорично му заявих, че НИКОЙ СЪКООПЕРАТОР НЕ ЖЕЛАЕ ТОВА. Той обаче държеше да се срещне с хората, за да се разбере. (т.е. да се пазари). Нали уж все гледам да съм коректна, поисках да ми каже ден и час, в който той ще дойде да се срещне с хората от блока. Той не даде категоричен отговор и се разбрахме да се чуем след няколко дни. И така се чухме още 2-3 пъти, като той винаги твърдеше, че е извън града и не може да каже точен ден. Дойде краят на декември и при следващото ми обаждане той вече не си вдигаше телефона. Това се случи още 3-4 пъти до средата на януари, когато реших да спра да го търся. Обърнах се към адвокат и обясних случая. Бях посъветвана да събера комисия от няколко човека от блока и външно незаинтересовано лице, да отворим помещенията и да направим протокол за намерените вещи в помещенията. Проведохме събрание, избрахме комисия. На 5.02.2009г. комисията отвори помещенията. Тъкмо преди да срежем единия катинар се появи съседът от 1 ет. и каза, че при напускането са му оставили ключовете за едното помещение. За да бъда точна, всяко помещение се затваря с желязна врата с катинар и дървена врата с обикновен секретен ключ.
Отворихме с ключовете едното помещение. Вътре намерихме само дървени скари и 2 броя дървени рафтове, на които бяха слагани чувалите със смески. Имаше и алармена инсталация, която явно беше включена, но не издаде звук за алармиране.
За другото помещение срязахме металната кука, а самия катинар го оставихме да виси на другата кука, с единствената умисъл да предоставим възможност на наемателя, да си прибере катинара цял. Оказа се, че сме проявили прекалена добронамереност. Описахме съдържанието на второто помещение - няколко дървени скари и разни по-дребни вещи. Сменихме патрона на вратата и се разотидохме.
Всички мислехме, че историята е приключила. Уви! Щастието беше твърде кратко. Още на другия ден вечерта заварихме едната метална решетка, за която имахме ключ, с нов катинар. На втората метална врата, човекът беше минал и беше преместил запазения от нас катинар на втория чифт куки.
По-късно съседът от 1 ет. е идвал у нас и казал, че наемателят е идвал през деня и е искал ключовете. Бил недоволен от нашите действия. Споменал и за адвокат. Оставил и телефонен номер, на който му бях звънила преди време, за да му се обадя. Явно наглостта няма граници.
Не знам как да опиша поведението на този човек. Как е възможно да ти изтече договорът преди повече от година, да държиш работещ магазин още 10 месеца след това, да платиш наем за пет месеца и на всичкото отгоре да заплашваш собствениците с адвокати? Това е все едно да сложа катинар на нечий апартамент и да не пускам собственика му вътре, че даже и да го заплашвам със съд, ако влезе.
Както изглежда историята ще има продължение.
Снимката е на по-малкото помещение около 8 кв.м. Успях да го заснема снощи през решетката, на която беше сменен катинара.