Ритуализация на училищния живот или как едно цяло училище ще бъде облечено в черно

Днес присъствах на импровизирана родителска среща. След края на последния час учителката събра родителите и показа модела на униформата - черно сако и черна пола (или панталон). Макетите бяха закачени на закачалки на бялата дъска. Изглеждаха жалки. Беше обяснено, че след спечелен проект са били отпуснати средства за изработване на униформа на училището. Получили са се две предложения и педагогическият съвет е решил това да бъде униформата. Т.к. почти не познавам другите родители, нямах повече информация по случая. Не исках да повярвам, че 50 души учители(повечето, от които жени) са счели за подходящо да облекат нашите деца по този начин. След встъпителните думи, реших да се изкажа. Попитах родителите дали им харесва този черен костюм за техното дете. Пълно мълчание. НИКОЙ не одобряваше униформата. Настъпи неловко мълчание и използвах момента, за да подтикна тези 25 родители да проявят някакъв разум. Зададох риторичен въпрос: Дали г-жа Директорката може да си представи 1000 (хиляда) деца от 1 до 12 клас на 24 май облечени изцяло в черно и дали има някаква административна мярка, с която ние ще бъдем принудени да се подчиним. Оказа се, че за тази учебна година няма как да ни задължат, но се предвижда униформата да залегне в Правилника за училището за следващата. Това пък от своя страна отхлабваше "възела" на зародилия се конфликт.
И така, както всички единодушно не одобряваха черната униформа, така постепенно решиха, че ще заведат децата си, за да им се вземе мярка и да се изготвят униформите. Един баща дори направи аналогия с БДЖ. Неговото изказване буквално беше: Всичко е така в нашата държава - спуска се отгоре. И аз в БДЖ нося униформа!!!
Останах наистина потресена от овчедушието на тези млади хора - уж интелигентни мъже и жени на възраст 25-45 години, които щяха да се подчинят безропотно на очевидно грозното. Като капак на всичко дойде и информацията, че от проекта са осигурени по 35 лв. за изработване на сакото, а останалите 20 лв. за пола или панталон ще трябва да ги платим на фирмата и ДА ЗАНЕСЕМ КАСОВАТА БЕЛЕЖКА В УЧИЛИЩЕТО. Освен това явно ще се наложи да закупим и блуза към тази униформа. За блузата нямаше специални изисквания т.е. тя не е част от униформата. Цялата ситуация с касовите бележки нещо ме притесни в момента, когато педагогическият съветник обяви, че ги лепят в специална тетрадка и ги съхраняват.
Разрових се в сайта на МОН и какво открих за няколко минути:
1. В документацията за кандидатстване за проекта е написано - Проектните предложения трябва да съдържат следната информация: модел на униформа или на елемент на униформа с отличителния знак на училището или с емблемата му...
В показаната униформа липсваше такъв знак, емблема или лого.
2. Изискване за съфинансиране - Безвъзмездната помощ не може да надвишава 70 % от общата сума на допустимите разходи за проекти, свързани с ритуализацията на училищния живот, т.е. изискваното съфинансиране е в размер на минимум 30 %.
Максималната стойност на проектите, свързани с дейности по тържествено отбелязване на училищни празници и традиции, е 1500 лв., а на проектите, свързани с дейности по изработване на униформа или на елемент на униформа с отличителния знак на училището или с емблемата му, е до 40 000 лв.
Това означава, че училището е получило максимум 40 000 лв. за униформи, които са стигнали само за сака. Останалите 30% съфинансиране на пръв поглед изглежда, че ще бъдат осигурени от средствата, които родителите ще заплатят за поли (панталони). Ето защо така ревностно се събират касови бележки. Логично и добре измислено, нали.
За процедурата, с която се е стигнало до възлагане на изработване на тези униформи точно на тази фирма не ми се мисли. (засега) Вероятно и от "Тази трънка ще изскочи някой заек".
Обещах на класната все пак да отида и да получа полагащото се сако по една единствена причина: Защото все още в нашата държава никой няма да защити един добър учител от наказание (а дори и да е само психологически натиск), затова, че не е успял да убеди ВСИЧКИ родители да облекат децата си в черно. Жалко, но е факт.