"Да пропуснеш Коледа" е заглавието на една от книгите на Джон Гришам. Като си помисля сега, май е единствената, която е леко забавна, не толкова усукана и се чете лесно. Става за убиване на няколко часа свободно време.
Погледнах преди малко коментарите и видях, че Дарин Дончев е писал: Ами пиши. Иде Коледа.
За тези, които не са чели книгата, става въпрос за това, че едно семейство решава да пропусне Коледа, като отиде на почивка на море. Уви! Всичко се проваля и въпреки нежеланието им, се налага да организират коледно тържество, както всяка година.
Та, мисълта ми беше за Коледа, Нова година и други подобни празници. Мразя празниците. Особено безкрайните. Особено тия, преди които всички са хукнали по магазините сякаш настъпва краят на света. И се започва едно безсмислено пазаруване на ненужни вещи, чистене, готвене, ядене и пиене. Нима в това е смисъла на празника? И дали това трябва да се нарича празник. За мен не е. Затова искам всичко да приключи по-бързо. Ако може дори да не присъствам, да ги няма тези дни.
Весела Коледа! И не прекалявайте!
петък, 26 декември 2008 г.
неделя, 14 декември 2008 г.
Защо и как КАТ - Търговище регистрира автомобили с фалшиви документи?
Случката е твърде прозаична. В нея няма нищо извънредно, сензационно или друго, което да предизвика широкия обществен интерес. Обикновена случка, която може да те накара да се усмихнеш скептично или да се почувстваш "тъпо".
Началото: Моят девер докара джип от Великобритания и го предостави на брат си (съпругът ми), за да го продаде. За целта беше изготвено и нотариално заверено пълномощно, в което съпругът ми придоби всички права над возилото - да го кара, продава, предоставя и всичко, което се сетите. След време се появи купувач.
Случката: Купувачът реши да купи джипа. Цял ден ходиха с мъжа ми да плащат данъци, да вземат разни служебни бележки и най-накрая отидоха при нотариус и подписаха НОТАРИАЛНО ЗАВЕРЕН ДОГОВОР за покупко-продажба. Мъжът ми взе парите, стиснаха си ръцете с купувача и се разделиха поживо-поздраво. Какво се случи на следващия ден? Обажда се купувачът и казва, че в КАТ-Търговище не признават НОТАРИАЛНО ЗАВЕРЕНИТЕ ПЪЛНОМОЩНО И ДОГОВОР!!! Вместо тях искат договор на АНГЛИЙСКИ ЕЗИК и преведен на български между купувача и девера ми, който е внесъл колата. БЕЗ ДА Е НОТАРИАЛНО ЗАВЕРЕН. Ха, сега! Ами как да стане като деверът е в Лондон! Та нали затова остави пълномощното?
Развръзката: Отива мъжът ми в едно преводаческо бюро, където работи на хонорар и обяснява ситуацията. Секретарката се усмихва и казва, че дори вече имат готови бланки за такива казуси. Не е първият, нито последният случай. Изготвя договор на английски, после го "превежда" на български. Удря печатите на фирмата. Тя се подписва за ПРОДАВАЧ, мъжът ми се подписва за КУПУВАЧ!!! (за да е с различен почерк) Истинският купувач си получава "договора", отива в Търговище и регистрира джипа на свое име. Пито - платено.
Изводи и заключение: Какво излиза от цялата случка:
1. Нотариално заверените документи нямат никаква стойност пред странните тълкувания за валиден документ на КАТ-ТЪРГОВИЩЕ. (за други градове нямам информация)
2. За всеки средно интелигентен гражданин е ясно, че щом собственикът е оставил пълномощно, значи няма как да се подпише на договора. Камо ли на същия ден, в който е продадена колата. Иначе би трябвало или той да си дойде от Лондон, за да се подпише, или купувачът да иде там :-))
3. Всеки добър крадец може да си открадне и регистрира автомобил като си плати да му изготвят подобен договор!!!
Ще завърша с думите на секретарката от преводаческото бюро: Толкова е абсурдно, че чак е смешно!
Началото: Моят девер докара джип от Великобритания и го предостави на брат си (съпругът ми), за да го продаде. За целта беше изготвено и нотариално заверено пълномощно, в което съпругът ми придоби всички права над возилото - да го кара, продава, предоставя и всичко, което се сетите. След време се появи купувач.
Случката: Купувачът реши да купи джипа. Цял ден ходиха с мъжа ми да плащат данъци, да вземат разни служебни бележки и най-накрая отидоха при нотариус и подписаха НОТАРИАЛНО ЗАВЕРЕН ДОГОВОР за покупко-продажба. Мъжът ми взе парите, стиснаха си ръцете с купувача и се разделиха поживо-поздраво. Какво се случи на следващия ден? Обажда се купувачът и казва, че в КАТ-Търговище не признават НОТАРИАЛНО ЗАВЕРЕНИТЕ ПЪЛНОМОЩНО И ДОГОВОР!!! Вместо тях искат договор на АНГЛИЙСКИ ЕЗИК и преведен на български между купувача и девера ми, който е внесъл колата. БЕЗ ДА Е НОТАРИАЛНО ЗАВЕРЕН. Ха, сега! Ами как да стане като деверът е в Лондон! Та нали затова остави пълномощното?
Развръзката: Отива мъжът ми в едно преводаческо бюро, където работи на хонорар и обяснява ситуацията. Секретарката се усмихва и казва, че дори вече имат готови бланки за такива казуси. Не е първият, нито последният случай. Изготвя договор на английски, после го "превежда" на български. Удря печатите на фирмата. Тя се подписва за ПРОДАВАЧ, мъжът ми се подписва за КУПУВАЧ!!! (за да е с различен почерк) Истинският купувач си получава "договора", отива в Търговище и регистрира джипа на свое име. Пито - платено.
Изводи и заключение: Какво излиза от цялата случка:
1. Нотариално заверените документи нямат никаква стойност пред странните тълкувания за валиден документ на КАТ-ТЪРГОВИЩЕ. (за други градове нямам информация)
2. За всеки средно интелигентен гражданин е ясно, че щом собственикът е оставил пълномощно, значи няма как да се подпише на договора. Камо ли на същия ден, в който е продадена колата. Иначе би трябвало или той да си дойде от Лондон, за да се подпише, или купувачът да иде там :-))
3. Всеки добър крадец може да си открадне и регистрира автомобил като си плати да му изготвят подобен договор!!!
Ще завърша с думите на секретарката от преводаческото бюро: Толкова е абсурдно, че чак е смешно!
вторник, 28 октомври 2008 г.
Малко селско театро или "Елате се вижте"
Реших да посетя една постановка. Не, не точно "реших". По-скоро бях поканена. Нямало да има достатъчно зрители, та да помогнем (аз и още няколко жени) да не се изложи домакинът (домакин беше читалище "Добри Войников"). Постановката -"Вернисаж", театъра от Търговище. Автор - Вацлав Хавел. Трима артиста - Николай Урумов и още двама (мъж и жена). Плакатът обещаваше един час смях. Викам си: защо не. И без това имах нужда от малко доза смях.
И така. Дойде Денят. Купих билети, поканих и майка ми. И тя да се посмее. Отиваме. Салонът пълен. Изненада. Кошници с цветя очакват актьорите.
И се започна една. Трима души в една стая - декорът. Какво правят ли? Надприказваха се един час. Половината от репликите се повтаряха. След края можех да ги рецитирам свободно. А къде е хуморът ли? И аз това се питах. Нямаше го. Плитко, плитко, все едно траурен агент го е писал. След час пресилена и измъчена игра, най-после всичко свърши. Отдъхнахме се. Бях започнала да се притеснявам, че младата актриса се е сдобила с навик за вечно ухилена физиономия. Ръкопляскания. Нали сме културни. Цветя от ... от ... и от...
Излизаме. И тогава се почва един смях. По една друга пиеса - "Трима хитреци правят 200 зрители на балъци без да се броят 6-те лева за билет". Посмяхме се. На наш гръб.
Мда, драги зрителю, театърът и той не е такъв, какъвто беше. Уви!
И така. Дойде Денят. Купих билети, поканих и майка ми. И тя да се посмее. Отиваме. Салонът пълен. Изненада. Кошници с цветя очакват актьорите.
И се започна една. Трима души в една стая - декорът. Какво правят ли? Надприказваха се един час. Половината от репликите се повтаряха. След края можех да ги рецитирам свободно. А къде е хуморът ли? И аз това се питах. Нямаше го. Плитко, плитко, все едно траурен агент го е писал. След час пресилена и измъчена игра, най-после всичко свърши. Отдъхнахме се. Бях започнала да се притеснявам, че младата актриса се е сдобила с навик за вечно ухилена физиономия. Ръкопляскания. Нали сме културни. Цветя от ... от ... и от...
Излизаме. И тогава се почва един смях. По една друга пиеса - "Трима хитреци правят 200 зрители на балъци без да се броят 6-те лева за билет". Посмяхме се. На наш гръб.
Мда, драги зрителю, театърът и той не е такъв, какъвто беше. Уви!
събота, 18 октомври 2008 г.
Какво слушам в момента
Jennifer Rush
Неотдавна изтеглих няколко парчета. Не бях ги чувала всички. Тия дни няколко пъти ги прослушах. Харесват ми. Както дълбочината на гласа и приятното звучене.
Хубави почивни дни!
Неотдавна изтеглих няколко парчета. Не бях ги чувала всички. Тия дни няколко пъти ги прослушах. Харесват ми. Както дълбочината на гласа и приятното звучене.
Хубави почивни дни!
петък, 10 октомври 2008 г.
Пазете се от наематели или как държавата "ни защитава"
И така, досега почти не съм имала допирни точки с органите за правораздаване. Но, както се казва - Никога не е късно. Наложи ми се и на мен.
Предисторията: По стечение на обстоятелствата се заех с нелеката и твърде неблагодарна обществена позиция - домоуправител. В кооперацията живеят 80% пенсионери и трябваше да се влеят "свежи" сили. Пък и в крайна сметка - правя го за себе си, защото съм 5%-на извадка от тази кооперация. Какво "наследих" - магазин за смески на партерния етаж на блока и собственик, който си плащаше наема само след няколкократно напомняне. Договорът с него беше сключен от предишния домоуправител за 5 години. Служейки си с хитрост и други методи собственикът беше преправил първоначалния вариант за текст и чичкото се подписал на юнашко доверие.
Кулминацията: Нетърпеливо очаквахме да изтече договорът, като се надявахме, че собственикът ще си прибере торбите със смески и ще се изнесе. Няма да споменавам, че той многократно се е съгласявал при всяко мое напомняне, че ще му се наложи да освободи помещенията. Винаги беше учтив и винаги казваше: няма проблем. Договорът не включваше клауза за предсрочно прекратяване. И така: срокът изтече и ние зачакахме МОМЕНТЪТ. Месец, два, три, .... шест. Никакъв резултат.
Финалът: Реших да действам. Според закона. Като един съвестен гражданин устояващ правата на 20 семейства. Изпратих нотариална покана за освобождаване на помещенията. След това подадох жалба до Районния прокурор с надежда, че той може да съдейства за по-скорошно приключване. Прокурорът изпратил преписката в полицията. Ходихме няколко човека от блока да даваме показания. След 2 месеца получих дългоочаквания отговор . С една дума - не ме занимавайте, не е моя работа да изхвърлям наематели. Заведете дело от граждански характер.
Изводът: Както е казал полицаят на една съседка - госпожо, не си давайте жилището под наем. Няма да можете да изкарате оттам наемателите. Какъв е нашият шанс да си получим помещението - няколкомесечно дело или да предприемем силови незаконови мерки. Това разбрах от една тъпа случка с нахален фирмаджия.
Предисторията: По стечение на обстоятелствата се заех с нелеката и твърде неблагодарна обществена позиция - домоуправител. В кооперацията живеят 80% пенсионери и трябваше да се влеят "свежи" сили. Пък и в крайна сметка - правя го за себе си, защото съм 5%-на извадка от тази кооперация. Какво "наследих" - магазин за смески на партерния етаж на блока и собственик, който си плащаше наема само след няколкократно напомняне. Договорът с него беше сключен от предишния домоуправител за 5 години. Служейки си с хитрост и други методи собственикът беше преправил първоначалния вариант за текст и чичкото се подписал на юнашко доверие.
Кулминацията: Нетърпеливо очаквахме да изтече договорът, като се надявахме, че собственикът ще си прибере торбите със смески и ще се изнесе. Няма да споменавам, че той многократно се е съгласявал при всяко мое напомняне, че ще му се наложи да освободи помещенията. Винаги беше учтив и винаги казваше: няма проблем. Договорът не включваше клауза за предсрочно прекратяване. И така: срокът изтече и ние зачакахме МОМЕНТЪТ. Месец, два, три, .... шест. Никакъв резултат.
Финалът: Реших да действам. Според закона. Като един съвестен гражданин устояващ правата на 20 семейства. Изпратих нотариална покана за освобождаване на помещенията. След това подадох жалба до Районния прокурор с надежда, че той може да съдейства за по-скорошно приключване. Прокурорът изпратил преписката в полицията. Ходихме няколко човека от блока да даваме показания. След 2 месеца получих дългоочаквания отговор . С една дума - не ме занимавайте, не е моя работа да изхвърлям наематели. Заведете дело от граждански характер.
Изводът: Както е казал полицаят на една съседка - госпожо, не си давайте жилището под наем. Няма да можете да изкарате оттам наемателите. Какъв е нашият шанс да си получим помещението - няколкомесечно дело или да предприемем силови незаконови мерки. Това разбрах от една тъпа случка с нахален фирмаджия.
четвъртък, 4 септември 2008 г.
Колко струва репутацията на една фирма и за колко време може да се срине (по действителен случай)
Случаят: Преди 40 дни занесох паметта на лаптопа си за рекламация. Беше гаранционна, а даваше дефект. Като стриктен и лоялен потребител оставих платките памет заедно с гаранционната карта в сервиза на фирма Y (така ще я наричам занапред). Преди това шеф на друга фирма ми тества паметта и установи грешки при работа. Сложи на лаптопа същия тип памет, за да не оставам без компютър за времето на ремонта. И така - датата 28.07.2008 г.
Днес 4.09.2008г. въпросът още не е приключил. Отново като стриктен потребител изчаках 30-дневния срок за ремонт. През това време получих следната информация за моята памет - 1. Работи нормално в сервиза на доставчика. 2. ОК, щом при мен не работи, ще ми я заменят с друга марка. 3. Човекът от фирмата-доставчик е в отпуск. Най-рано следващата сряда- 10.09.
Тук вече ми прекипя. Поисках бележка, че на 28.07.2008 г. съм оставила памет за рекламация. Бях решена да си търся правата по законния ред. Имах някои угризения, т.к. досега не съм имала проблеми с фирма Y и се познавам с целия персонал. Иначе добри момчета, както се казва. Консултантът се опита да ме възпре, като ми обясняваше, как те не са виновни и как аз вероятно съм бясна. Бях крайно твърда и това донякъде охлади ентусиазма му. Склониха да ми издадат бележка.
След 15 мин. ми се обади шефа на фирмата, с когото сме лични познати. Обясних ситуацията. Без никакви проблеми той веднага предложи да ми заплати паметта, която ползвам, така да се каже под наем от другата фирма и да си реша проблема, а той вече да се оправя с неговите доставчици.
Както се казва: Happy end!
Изводът: Преди половин час ми беше дошло на ум да изложа фирма Y в градския форум. Щеше да е гадно за тях, защото градът е малък и хората се познават. Това щеше да донесе негативи за фирмата Y, което пък отново не решаваше моят проблем. Освен това донякъде ми е познато понятието лоялност. Има една приказка: Ако един те похвали - довежда един клиент, но ако един се оплаче - отказва 10 клиента.
Та, по темата - Колко струва репутацията на една фирма? Отговорът: 60 лв. (шестдесет лева) и едно телефонно обаждане за извинение.
А колко щеше да струва без това телефонно обаждане?! Всеки може да си отговори.
Може би по-често ще споделям такива случки от практиката. Дано са полезни на повечето от вас.
Благодаря!
Днес 4.09.2008г. въпросът още не е приключил. Отново като стриктен потребител изчаках 30-дневния срок за ремонт. През това време получих следната информация за моята памет - 1. Работи нормално в сервиза на доставчика. 2. ОК, щом при мен не работи, ще ми я заменят с друга марка. 3. Човекът от фирмата-доставчик е в отпуск. Най-рано следващата сряда- 10.09.
Тук вече ми прекипя. Поисках бележка, че на 28.07.2008 г. съм оставила памет за рекламация. Бях решена да си търся правата по законния ред. Имах някои угризения, т.к. досега не съм имала проблеми с фирма Y и се познавам с целия персонал. Иначе добри момчета, както се казва. Консултантът се опита да ме възпре, като ми обясняваше, как те не са виновни и как аз вероятно съм бясна. Бях крайно твърда и това донякъде охлади ентусиазма му. Склониха да ми издадат бележка.
След 15 мин. ми се обади шефа на фирмата, с когото сме лични познати. Обясних ситуацията. Без никакви проблеми той веднага предложи да ми заплати паметта, която ползвам, така да се каже под наем от другата фирма и да си реша проблема, а той вече да се оправя с неговите доставчици.
Както се казва: Happy end!
Изводът: Преди половин час ми беше дошло на ум да изложа фирма Y в градския форум. Щеше да е гадно за тях, защото градът е малък и хората се познават. Това щеше да донесе негативи за фирмата Y, което пък отново не решаваше моят проблем. Освен това донякъде ми е познато понятието лоялност. Има една приказка: Ако един те похвали - довежда един клиент, но ако един се оплаче - отказва 10 клиента.
Та, по темата - Колко струва репутацията на една фирма? Отговорът: 60 лв. (шестдесет лева) и едно телефонно обаждане за извинение.
А колко щеше да струва без това телефонно обаждане?! Всеки може да си отговори.
Може би по-често ще споделям такива случки от практиката. Дано са полезни на повечето от вас.
Благодаря!
Първата ми публикация
Направих този блог преди около месец, но все не намирах подходяща тема като за начало. Отложих нещата, докато се уталожат и прояснят. Така, както се прави с виното. И ето, че днес ми се удаде подходящ случай, за да го изложа тук.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
