Да пропуснеш Коледа

"Да пропуснеш Коледа" е заглавието на една от книгите на Джон Гришам. Като си помисля сега, май е единствената, която е леко забавна, не толкова усукана и се чете лесно. Става за убиване на няколко часа свободно време.
Погледнах преди малко коментарите и видях, че Дарин Дончев е писал: Ами пиши. Иде Коледа.
За тези, които не са чели книгата, става въпрос за това, че едно семейство решава да пропусне Коледа, като отиде на почивка на море. Уви! Всичко се проваля и въпреки нежеланието им, се налага да организират коледно тържество, както всяка година.
Та, мисълта ми беше за Коледа, Нова година и други подобни празници. Мразя празниците. Особено безкрайните. Особено тия, преди които всички са хукнали по магазините сякаш настъпва краят на света. И се започва едно безсмислено пазаруване на ненужни вещи, чистене, готвене, ядене и пиене. Нима в това е смисъла на празника? И дали това трябва да се нарича празник. За мен не е. Затова искам всичко да приключи по-бързо. Ако може дори да не присъствам, да ги няма тези дни.
Весела Коледа! И не прекалявайте!

Защо и как КАТ - Търговище регистрира автомобили с фалшиви документи?

Случката е твърде прозаична. В нея няма нищо извънредно, сензационно или друго, което да предизвика широкия обществен интерес. Обикновена случка, която може да те накара да се усмихнеш скептично или да се почувстваш "тъпо".
Началото: Моят девер докара джип от Великобритания и го предостави на брат си (съпругът ми), за да го продаде. За целта беше изготвено и нотариално заверено пълномощно, в което съпругът ми придоби всички права над возилото - да го кара, продава, предоставя и всичко, което се сетите. След време се появи купувач.
Случката: Купувачът реши да купи джипа. Цял ден ходиха с мъжа ми да плащат данъци, да вземат разни служебни бележки и най-накрая отидоха при нотариус и подписаха НОТАРИАЛНО ЗАВЕРЕН ДОГОВОР за покупко-продажба. Мъжът ми взе парите, стиснаха си ръцете с купувача и се разделиха поживо-поздраво. Какво се случи на следващия ден? Обажда се купувачът и казва, че в КАТ-Търговище не признават НОТАРИАЛНО ЗАВЕРЕНИТЕ ПЪЛНОМОЩНО И ДОГОВОР!!! Вместо тях искат договор на АНГЛИЙСКИ ЕЗИК и преведен на български между купувача и девера ми, който е внесъл колата. БЕЗ ДА Е НОТАРИАЛНО ЗАВЕРЕН. Ха, сега! Ами как да стане като деверът е в Лондон! Та нали затова остави пълномощното?
Развръзката: Отива мъжът ми в едно преводаческо бюро, където работи на хонорар и обяснява ситуацията. Секретарката се усмихва и казва, че дори вече имат готови бланки за такива казуси. Не е първият, нито последният случай. Изготвя договор на английски, после го "превежда" на български. Удря печатите на фирмата. Тя се подписва за ПРОДАВАЧ, мъжът ми се подписва за КУПУВАЧ!!! (за да е с различен почерк) Истинският купувач си получава "договора", отива в Търговище и регистрира джипа на свое име. Пито - платено.
Изводи и заключение: Какво излиза от цялата случка:
1. Нотариално заверените документи нямат никаква стойност пред странните тълкувания за валиден документ на КАТ-ТЪРГОВИЩЕ. (за други градове нямам информация)
2. За всеки средно интелигентен гражданин е ясно, че щом собственикът е оставил пълномощно, значи няма как да се подпише на договора. Камо ли на същия ден, в който е продадена колата. Иначе би трябвало или той да си дойде от Лондон, за да се подпише, или купувачът да иде там :-))
3. Всеки добър крадец може да си открадне и регистрира автомобил като си плати да му изготвят подобен договор!!!
Ще завърша с думите на секретарката от преводаческото бюро: Толкова е абсурдно, че чак е смешно!