Измина достатъчно време от
Ритуализация на училищния живот или как едно цяло училище ще бъде облечено в черно и за да приключа с темата ще изброя събитията, които се случиха след родителската среща. И аз като другите родители заведох детето, за да му вземат мерки за костюма. Вземане на мерки е твърде пресилено казано т.к. не се ползваше обичайния метър. Бяха направени костюми по стандартни размери за конфекция и само трябваше да се отбележи кое дете какъв номер трябва да получи.
Реших да изпратя имейли до разни служители в МОН. Получих няколко отговора и ето най-същественият от тях:
_________________________
Уважаема госпожо,
Във връзка с Вашe писмо, получено по електронната поща в министерството на образованието и науката, Ви информираме следното:
Националната програма „Училището – територия на учениците” предоставя възможности на училищата в страната да участват с проекти по ритуализацията на училищния живот. Решението да се участва с проект на училището по различни програми е доброволен акт и се взема от Педагогическия съвет и от Училищното настоятелство. Никъде в текстовете на Националната програма не се заявяват униформите като задължителни.
Предприемчивостта на училищното ръководство би следвало и е нужно да е синхронизирана с мнението и съгласието на училищното настоятелство и родителите. Изборът на модел, материи, дизайн и фирма за изпълнение, както и разпоредбите за носене на униформите, са от компетенциите на училищното ръководство.
Тези задължения на училището са регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за народната просвета:
1. В чл. 150, ал. 1, т. 12: „Чл. 150. (1) Педагогическият съвет на училището като специализиран орган за разглеждане и решаване на основни педагогически въпроси:
т. 12. (нова - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) утвърждава униформено облекло, училищни символи и ритуали, по предложение на училищното настоятелство.”
2. В Чл. 153. ал. 3) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2003 г.) „С цел изграждане облика на училището, училищното настоятелство предлага на педагогическия съвет за утвърждаване униформено облекло, училищни символи и ритуали.”
Ето и отговорите на Вашите въпроси:
1. При взето решение да се въвежда униформа е логично към нея да се приложи и емблема или друг отличителен знак.
2. Исканото съфинансиране би могло да се осигури по различни пътища - от бюджета на училището, от спонсори, от училищното настоятелство… В нито един от одобрените проекти не е заявено съфинансиране чрез събиране на средства от ученици и родители.
3. При взето решение за въвеждане на униформите на база предварително проучване и обсъждане с родителите, следва ръководството на училището да предоставя на родителите искана информация, свързана с реализацията на проекта.
4. В нормативната база няма заявена задължителност на ученическата униформа и не са заложени административни мерки срещу ученици, нежелаещи да носят училищна униформа.
С пожелания за хубав ден, Ал. Трингов – началник-отдел „Образователна среда”
__________
Като се съпоставят отговорите от писмото и действителността в СОУ с Хуманитарен профил - Шумен се открояват няколко различия:
1. Не е искано мнението на родителите.
2. Не е предоставена информация за вида и източника на съфинансирането на проекта.
3. Не се знае дали изобщо училищното настоятелство е участвало при избора на униформите.
4. Според представения проект за костюм няма отличителен знак на училището.
5. Не е искано съгласие от родителите за спонсориране, въпреки че изрично е забранено да се прави.
6. Няма предвидени нормативни мерки за наказание при отказ от носене на униформите, въпреки заканите на директорката.
Информирах няколко журналисти по случая и досега няма отзив, но пък в медиите се появиха няколко интервюта на директорката, в които тя убеждаваше обществеността колко хубави са униформите и как 90% от родителите ги харесват.
Скоро след това разбрах, че парите за поли и панталони се събират от класния ръководител, който ще вземе обща касова бележка и ще я предостави в училището. Отказах да участвам в общия кюп и си платих индивидуално - 20 лв. за парчето нескопосано ушит евтин плат.
След няколко дни разбрах, че тетрадката със залепените бележки ще бъде предоставена в МОН, за да се отчете съфинансирането по проекта. Средствата, които близо 1000 родители бяха принудени да заплатят ще бъдат представени като спонсорство, което е изрично забранено. А може би пък ще бъдат описани като спонсорство от външни фирми. Това вече няма значение.
Постепенно от разговори с други родители и учители ми беше дадено да разбера, че е най-добре да не се раздухва случаят, т.к. всичко може да се отрази негативно върху класния ръководител, а оттам и на децата. Бях поставена пред избора - дали да заема принципна гражданска позиция или да премълча и да се подчиня, както всички подведени родители. Избрах второто. Ето защо:
В края на м. Март беше патронният празник на училището. Беше ни наредено всички ученици да присъстват на тържеството с новите униформи. И тъй като един костюм не може да се облече с каквото попадне, купих бяла копринена блуза, черни обувки и вратовръзка. Очевидно беше, че детето се вълнуваше от предстоящия празник. Денят се случи слънчев, децата бяха щастливи и така започна пролетната ваканция. Поради "високото качество" на изработка почти всяко дете остана с някое и друго копче по-малко. Заради празника и настроението обаче си заслужаваше да избера втория вариант.
Приключвам със случая с надеждата един ден да изчезне страха от дребното чиновническо отмъщение в училище. Да може всеки учител да изрази своята позиция без да се притеснява, че с това ще се превърне в "черната овца". Вероятно има училища, където родителите не се третират като спонсори. Дано те са повече от другите. И дано родителите учат децата си на честност, отстояване на своето мнение и лоялност, не само на думи ...
Рано или късно нещата си намират своите места с или без нашето желание.
