Цветница е!

Днес е Цветница. Хубав пролетен празник предхождащ Великден. И тъй като никак не съм религиозна нямах намерение да ходя в църква. Случи се обаче така, че по време на празничната литургия се озовах на точното място в точното време. Докато се ориентирам в обстановката, не успях да чуя какво точно говореше отец Димитър. Освен всички добри думи към християните той обича често да казва: Да внимаваме!
Две думи, които казват много неща. След това започна опрощаването на тези, които бяха спазили великденския пост. Само веднъж съм го спазвала и то по здравословни причини. Тогава наистина ходих да се пречистя. Не бих казала, че ми хареса самия ритуал.

Затова днес само си запалих свещ за здраве. Има някаква особена топлина от горенето на всички свещи. Човек се слива с обстановката и празничността. Отвън на двора пред три маси с върбови клонки и кутии за дарения всеки си чакаше реда, за да си вземе клонка и да даде нещо за храма.
Тъй като сме близки приятели със семейството на отец Димитър се захванахме да помогнем в раздаването на клонките. Скоро опашката свърши, а кутията на нашата маса беше пълна. През цялото време подавахме клонки и честитяхме празника. Почти всички ни отвръщаха с усмивка и пожелания. Хората бяха усмихнати, едни изпълнени със своите надежди, други стаили своята мъка. Възрастни жени, цели семейства с вече отраснали деца, майки с малки деца, самотни хора, богати и не толкова, щастливи и нещастни, здрави и болни. По очите им, по поемането на клонките, по усмивките, по думите можеше да се прочетат много неща.
Тези два часа, прекарани под едва пробиващото пролетно слънце, сред толкова хора ме накараха да забравя за умората натрупана от предишните дни и ме заредиха с настроение за следващите. След малко отиваме за пръв път на гости при един малък именник, който днес навършва 3 месеца.
Честит празник!