Цветята в нашия двор

Никога не съм харесвала мушкато. Имам някакво странно предубеждение, че е "селско" цвете (с извинение за израза). Спомените ми са от преди 30-35 год., когато зимно време всички домакини изнасяха саксиите си по стълбищните площадки, за да не измръзнат мушкатата. :-) И понеже нямаме асансьор, а живеем на предпоследния етаж, ми се налагаше да вървя в кордон от най-различни саксии. Понякога се случваше някоя саксия да изчезне мистериозно. Тогава кражбата на саксия беше едно от "престъпленията", което се практикуваше главно от заклети цветарки. Друго потресаващо престъпление беше някой да ти открадне гумената изтривалка пред вратата на апартамента, защото само връзкарите можеха да се снабдят с такова съоръжение за обувки.
След това излязоха на мода сандъчетата, които се окачаха на метални конструкции, за да висят през парапета на терасата. Веднъж сестра ми в опита си да извади и повдигне едно от сандъчетата, го изтърва и летящото сандъче мина на сантиметри от главата на съседа от долния етаж, който нищо неподозиращо си пушеше цигарата. След това сандъчетата отидоха "на село" и сега майка ми полага грижи за тях. Тази година благодарение на усърдието й и редовното торене и поливане, мушкатата, сакъзчетата и другите цветя дадоха добра реколта. Сиреч - полудяха от цъфтене.

Затова реших да споделя тази красота. Аз все така не съм влюбена в мушкатото, но пък нямам нищо против да му се радвам. Моята слабост е розата с цвят - пепел от рози. Не знам цвета на пепелта от рози, но почти съм сигурна, че не е като тези на снимката. Цветът на живите рози и особено ароматът им не може да се опише с думи.