Накратко

неделя, 14 юни 2009 г.

Моите китайски рози

Не обичам цветята и най-вече тези, които не цъфтят. Не разбирам хората, които са си напълнили къщите с всякакви треволяци, на които дори не знаят имената. Не одобрявам и гледането на цветя в саксии на работното място. Побеснявам, когато видя колежка да си е сложила саксия върху компютъра. А съм виждала и такива. Тогава искрено им пожелавам да им гръмне компютърът при следващото поливане. Как да обясниш на някоя "куха лейка", че компютърът не е поставка за саксия или за каквито и други неща. Предупредила съм близките си, че ако са решили да ми направят подарък по някакъв повод, то не бива да е цвете в саксия. И въпреки това след моето предупрежение получих на два пъти Каланхое, което след прецъфтяването, повече не цъфна и замина в кофата. Въпреки че си направих усилието да прочета по форумите каква може да е причината и как да го накарам да цъфне. Да, ама не. Това му костваше изхвърлянето, за което не изпитвам никаква вина, защото все пак съм положила някакви грижи.
И както винаги всяко правило си има своите изключения. И това са моите четири китайски рози. Първата роза незнайно как се появи вкъщи. Тогава още не се занимавах с нея. Може би я имам вече повече от 10 години и на самото дърво вече му личи, че е остаряло.

Ще си я отглеждам, докато има сили за живот. Всяка пролет я изнасям на терасата на точно определено място. Явно изложението и редовното поливане дават резултат. Обичам сезона, когато започне активното цъфтене.

Цветовете й са едри, гъсти и красиви. За съжаление бързо прецъфтяват, но така е с повечето хубави неща - всички са краткотрайни.
Другата ми роза е с яркочервен цвят. Расте повече на корона, отколкото на височина, но амбициите ми са до зимата да й променя леко формата. Цветовете й са още по-гъсти.

Дървото е все още младо, но до 2-3 години трябва да успея да завъдя ново дръвче.
Третата ми роза е с оранжево-бананов цвят. Още не е цъфнала тази година. Има пъпки и до няколко дни и това ще стане.

Снимката е от миналата година. Някаква шега на природата. На едно дръвче бяха цъфнали заедно бананова и червена роза. Не, не е монтаж.

Четвъртата ми китайска роза е съвсем ново дръвче, прихванато от клонче от цикламената. За незапознатите ще кажа, че много трудно се хваща ново дръвче. Правила съм десетки опити. Какви ли не методи използвах. Имаше и такива, които дори засаждах с готови корени и след няколко дни изведнъж извяхваха. Затова толкова се радвам на новото дърво. То вече започна да цъфти и вероятно до зимата ще замести старата роза. Както и в живота, децата трудно се зачеват и отглеждат, а като съберат сили и смелост заместват тези, които са ги създали. И така трябва да бъде. Who wants to live forever?
P.S. Банановата роза.

3 коментара:

september-silvia каза...

Красиви рози,желая ти много търпение при отглеждането им и да те радват много с красотата си...

Анонимен каза...

Здрасти!Видях ти снимките.Чудесни са!Аз много обичам китайски рози,но имам само червена кичеста.Искам да те питам дали можеш да ми дадеш като ги режеш????Аз току що орязах хубавичко моята:))))Имейла ми е b_vassileva@yahoo.com,ако се заинтересуваш:)))

Анонимен каза...

розите които имате са прекрасни аз също имам такава роза и е пораснала много на височина незнам дали мога да я подрежа сега за да се разклони притеснявам се да не загине