Цветан Ангелов
Снежен човек ще направим ли пак?
Да потъркаляме топки от сняг!
"Ето за тялото" — рече ми Спас.
"И за главата" — усмихнах се аз.
Ето го. С нас. И капела от слама.
Има и шуба. Какво ли си няма?
Няма си — рекох — метла.
И се чуди как да живее и как да се труди.
Аз му донесох метлата от къщи,
само че снежният байчо се мръщи.
Прахосмукачка донесе му Спас —
той се усмихна доволен тогаз!
Още един прекрасен зимен ден! Ходихме на разходка и всеки си направи по един снежен човек.
3 коментара:
Чудесни стихчета, върнахте ме в детството...!Човек трябва да цени и да се радва на кратките мигове щастие,които ни дарява всеки един отминал ден!Поздравления за блога!!!Теменужка
Ех, а аз от четири години не съм правил снежен човек.... Хареса ми тоя с червените ръкавички.
Това е моят снежен човек. :-) А другият е на детето. В последните години толкова рядко се задържа сняг, че трябва да не се пропуска нито ден за разходка. А децата помнят цял живот тези дни.
Публикуване на коментар