Десетият град - две години по-късно

19 януари 2007 г. Денят е петък. Обикновен и както се оказва по-късно - не съвсем. Месец преди това научавам, че сестра ми и неин приятел са решили да отварят кафе-клуб. Странно за мен начинание, имайки предвид нулевият й опит с подобни начинания. Отивам на откриването. Коктейл, кетъринг и много приятели. Наоколо оживление, а домакините очевидно притеснени. Гостите в началото леко сковани, после се отпускат след глътка силен алкохол. Пожелания за просперитет, подаръци за късмет, цветя и целувки. На пръв поглед поредното барче, кафе или каквото искате го наречете.
Няма да минат и няколко седмици и усещам, че това е мястото, където се чувствам като у дома си. Като в бар "Наздраве".
Отново е 19 януари. Две години по-късно. Днес не се отбих. Не подозирах, че някой ще отбележи годишнината. Не съм била права. Волно или неволно връщам спомените и усещанията свързани с "10-тият град". За две години много неща се случиха. Това е мястото, където се запознах с много нови хора, където клиентите познават персонала, така както и персоналът познава всички постоянни клиенти. Това е мястото, където преживях много весели събирания. Мястото, където знам, че винаги има кой да ме посрещне с усмивка. Мястото, където винаги барманът е готов да изпълни капризите на клиентите, а сервитьорката те разбира от половин дума.
За съжаление това беше и мястото, което ни събра, за да отидем да се сбогуваме завинаги с нашите приятели - darkslde и Нели! Мястото, което ни събра, за да обединим надеждите си за оживяването и скорошно възстановяване на Алекс.
И както се полага за един Рожден ден моите пожелания ще са за много и добронамерени приятели! Нека щастливите моменти бъдат много повече от тъжните! И още дълги години това да е мястото, където всеки ще се връща отново!