Ако се опитам да намеря добрата страна на всяка предизборна кампания, то за мен тя ще е множеството "културни мероприятия" под формата на концерти, купони, промоции и всичко друго, за което се сетите.
Случайно или не тази кампания съвпадна и с откриването на Парк "Студентски". На пръв поглед какво толкова може да има в един парк, че чак да се открива официално. Не може да се отрече, че паркът придаде на мястото, известно в миналото като "старите гробища" един съвсем нов облик. Възможностите за спорт и отдих в него са достатъчни, за да сбъднат донякъде мечтите на любителите на свободното време. Седмица преди официалното откриване нещата изглеждаха трагично.
Два дни преди събитието някак нещата си дойдоха на мястото.И все пак гвоздея на програмата по откриването се оказа концертът на BoneyM. Добрата стара група, която всички са слушали. Събитието предполагаше глътка настроение и прохлада в летните горещини.
И така, снабдени с билети (тук искам да благодаря на Форте радио за единия билет, който спечелих единствено със стабилните си познания по европейските въпроси :-)) се наредихме пред входа на парка.
Денят е 1.07.2009 г. Още в късния следобед небето подсказваше за приближаващите гръмотевици и дъжд. И те не закъсняха. В момента, в който започваме да влизаме в парка, дъждът рукна като из ведро. Тук е мястото да се отбележи, че в парка няма нито една козирка, сенник или друго съоръжение, под което да се скрие човек в ситуация като нашата. На прибежки без залягания стигаме под покрива на офиса, който успява донякъде да ни предпази от пороя. Естествено, че мястото не е достатъчно за всички, затова част на ентусиастите решават да прекарат времето по пейките.И сред цялата тази галимация се появява кметът с огромен чадър, слиза от огромния си VW и минава тържествено покрай скритите под козирките мокри граждани, като им се усмихва и ги насърчава с думите: Казаха, че до 21 ч. ще спре.
Сякаш някой го пита. :-)) Ситуацията е по-скоро смешна, ако не се брои нелепостта на изказването му.
Около 20,30 ч. дъждът намалява и тълпата заема позиции пред сцената. След половинчасова програма тип: Концерт на самодейци при читалище "Напредък", "Пробуда", "Зора" и каквото друго се сетите (съвпадението на имена е случайно и служи само за по-добро описание на изпълненията). Ролята на подгряваща група изпълняват състав от мажоретки, хип-хоп денсъри и начинаещи певци.
Точно в 21 ч. на сцената излизат звездите от BoneyM. Публиката не изпада с транс, но искрено се забавлява, поне всички които бяха около мен. Започват да се редуват хитовете на групата:
"Rivers of Babylon""Ma Baker"
"Rasputin"
"Daddy Cool"
"Brown Girl in the Ring"
"Sunny"
"No Woman, No Cry"
"Hooray! Hooray! It's a Holi-Holiday"
"Belfast"
Дъждът напълно спира, а настроението все повече се покачва. Мейзи Уилямс се учудва, че знаем текстовете наизуст. Аз се учудвам, че дори деца на 12-13 години пеят покрай мен. Изпълнителите се раздават на сцената и сърдечно се забавляват. Гафове не липсват, но пък кой е перфектен.
След малко повече от час песни и танци, концертът приключва с неуспешен опит да се почете паметта на Майкъл Джексън. DJ XXX (не знам кой) така и не успя да пусне на уредбата цяла песен на Краля на попа. Умело минавам покрай охраната и се озовавам пред фургона, в който групата се е прибрала след края на концерта.
Приготвям си дългосвирещата плоча, която пазех през цялото време от дъжда и изчаквам подходящ момент, за да получа автографи. На вратата - бабанка от промоутърите ART.BG се опитва да ми каже, че ще стане най-рано след половин час в хотела. В този момент вратата зад гърба му се отваря и аз подавам плочата си на Мейзи. Тя с радост я взема и влиза обратно във фургона. След няколко минути ми я подава с автографи на цялата група.Денят завършва щастливо. Гласът ми едва излиза, а в гърлото ми нещо дращи. Чак като се прибрах усетих колко съм мокра. :-)) от глава до пети.
Няма коментари:
Публикуване на коментар