Преди 4 години на този ден

Понякога се чудя откъде ми е тази способност да помня събитията с техните дати. Не казвам за големи, значими събития, променили историята, а за нещата, които са се запечатали в съзнанието ми.
Днес е 7 юли. Ден като всички други, но останал в сърцето ми като Денят, в който за пръв път посетих Каварна преди 4 години. Поводът - първият от големите концерти, който беше организиран от Кмета на този малък, но красив и гостоприемен град. Концертът на Рони Джеймс Дио или както всички го наричат - DIO.


До скоро плакатът от концерта украсяваше работното ми място. Година след събитието семейство от Каварна беше приятно изненадано да го види точно там. Последваха спомени от този ден от двете страни - домакини и гости.
Новината за концерт на Дио посрещнах не особено въодушевена, може би поради факта, че не съм осъзнавала какво ме очаква. Денят беше четвъртък - в средата на седмицата и в най-натовареното за мен време на годината, по време на кампания. Оставям пълни инструкции на колегите и се освобождавам още по обяд. Тръгваме към 15 ч. Времето е горещо и задушно. За пръв път пътуваме в тази посока. Наближавайки града, колоната постепенно се сгъстява. Коли, микробуси и мотори с фенове са се отправили към заветната цел. Към 17 ч. пристигаме в Каварна. Още на входа ни посрещат любезни полицаи и ни насочват към стадиона, където ще се проведе концертът. Организацията е на ниво. Навсякъде полицаи, които упътват шофьорите към свободни за паркиране места. Паркираме и решаваме да разгледаме градчето. По центъра и около стадиона кипи оживление. Навсякъде фенове, които се разпознават по тематичните фанелки - черни с илюстрации и надписи на различни групи. Навсякъде капанчета с бира и скара. Гърми музика - много рок, само рок. Към 19 ч. се насочваме към входа на стадиона. Дио все още репетира. Десетки пъти се чуват първите тактове на Holy Diver и всеки път публиката отвън настръхва. Звукът е чист и мощен. Към 19.30 ч. небето почернява. Задава се и вятър. Охраната не пуска фенове с чадъри и камери. Заемаме места на стадиона - точно по средата между сцената и пулта за управление. Обявената подгряваща група Б.Т.Р. не излиза на сцената, но пък дъждът започва. В началото лек, без признаци да се усилва. Точно в 20,30 светлините угасват. Публиката реве в един глас: Дио, Дио. Част от феновете все още заемат места. Светлини, пушеци и мощно начало на концерта - "Shivers" от "Master of the Moon". Звукът се блъска в гърдите ми, а около мен хиляди превъзбудени фенове. Дъждът се лее безмилостно върху 8000 почитатели. Сетлиста продължава през парчета на Rainbow, Black Sabbath и Dio.
“Shivers”, “Killing the Dragon”, “Egypt”, “The Last in Line”, “Stand Up And Shout”, “Holy Diver”, “Don’t Talk To Strangers”, “We Rock”, “The Last In Line”, “Sunset Superman”
“Stargazer”, “Man On The Silver Mountain”, “Long Live Rock And Roll” и “Gates Of Babylon”
“Heaven And Hell” и “Mob Rules”
Еуфорията стига своята кулминация особено в началото на епичното и рядко изпълнявано парче на концерт - "Stargazer". Дио се раздава по сцената заедно с останалите музиканти.
Craig Goldie - guitar
Rudy Sarzo - bass (Whitesnake)
Don Airey - keyboards (Rainbow, Whitesnake)
Simon Wright - drums (AC/DC)
Мощният му и красив глас завладява всяка клетка на сърцата ни. В лъчите на прожекторите се виждат хиляди ръце протегнати към небето и обливани от поройния дъжд. Никой не отстъпва мястото си. Дребният на ръст Дио ни оставя без дъх. Концертът е към своя край. Дъждът почти спира. Публиката връща 7 пъти групата на сцената. Дълго след края феновете се изнизват бавно от стадиона. Полицаи регулират потока. Няма неприлични сцени, няма блъсканици. На изхода срещаме друг голям фен на Дио - Metala. Не е на себе си, както и всички останали. Още една сбъдната мечта. Преобличаме се със сухи дрехи и поемаме по обратния път. Към 3 ч. сме вкъщи. Holy Diver и Don't talk to strangers още звучат в главите ни.
Сещайки се днес за този ден, потърсих снимки и намерих този албум Благодаря на създателя му за удоволствието, което ми донесоха тези снимки!