Накратко

неделя, 29 март 2009 г.

Пиано-бар "Антракт" и как 1 мъж и 4 крехки жени могат да ви накарат да се чувствате приятно

Снощи бях на малко форумно събиране по случай откриването или по-точно отварянето на пиано-бар "Антракт", намиращ се в сградата на драматичния театър в Шумен. Никога преди това не бях ходила там, дори не знаех как се стига до помещението. Управителят на заведението направи хубав жест към всички свои познати, които пишат във форумът на Шумен , а също така и към тези, които прекарват част от времето си в бъбрене в чата, като ни покани на втората вечер след официалното откриване. И както се полага в такива случаи, тръгнах за подарък. Няколко дни преди това се бях замислила за това, кое ще е подходящо за целта, но поради липсата на време и изключителната заетост, реших да се доверя на магазините за сувенири. Проучвайки предварително някои особености на обстановката реших, че това трябва да бъде нещо изчистено, нетрадиционно, свързано с театъра или музиката и в никакъв случай дървено. Задача не особено лека, но затова пък приятна. Изборът ми се оказа малка статуя, която представлява негър с очила свирещ на китара и картичка с пожелания.
Оказа се, че в заведението се влиза след изкачване на поредица от стъпала по коридорите, където се помещава администрацията на театъра. До вратата ни посреща охранителят с никнейм DL (дано да няма много работа за него). Попаднах в просторно помещение, оцветено в черно и оранжево. По стените са накачени черно-бели снимки на Бийтълс, Ян Гилън, Фреди Мъркюри, Луис Армстронг и Елвис Пресли. На другата стена виси огромен винил с надпис PIANO-BAR.







Вляво друг винил с познатия рефрен Thank you for the music и ноти. Предишната вечер гост-пианист разчел нотите, които се оказали част от "Малка нощна музика" на Моцарт.












От тавана висят неправилно нагънати неонови тръби в зелен цвят. Интересно хрумване. Не знам защо, но на мен ми приличаха на червеи или змии (странно и смешно, разбира се).








Вдясно от входа е оформен барът и столове тип "щъркел" облечени в оранжева и синя кожа. Стилно, изчистено и приятно.










В центъра на помещението е разположен роял, покрит с дебело стъкло и опасан с кожен плот. Около рояла има удобни високи столове. Всичко е направено с много вкус и чувство за естетика.





Освен всичко това има и няколко черни маси и дивани също в оранжево и тъмно-синьо. Топло е и аспирацията работи добре. Всички условия, които могат да ви накарат да се чувствате удобно и приятно.

Видимо присъстващите около 30 човека се чувстваха като у дома си, музиката беше по желание на клиентите, ненатрапчива, а децибелите бяха точно толкова, колкото да се водят разговори без да се надвикваме. Не беше необходимо голямо количество алкохол за желаещите да покажат певческите си (не)способности. :-))



Около 24 ч. домакинът покани всички на чаша шампанско, както се полага в такива случаи. В такива моменти жестовете и треперенето на гласа, казват много повече от думите. Последваха искрени пожелания за успех и много клиенти.
И тук е мястото да благодаря на домакините за прекрасната вечер, която ни организираха!
Моите пожелания за здраве към: Пламен, Милена, Деси, Нели и Дима!
Тези хора винаги са ме впечатлявали с професионално обслужване, добро отношение към всеки отделен клиент, коректност и експедитивност в изпълняване на нашите поръчки и най-вече приятната атмосфера, с която посрещат своите гости! Няколко часа прекарани с приятели в тази обстановка и с този персонал оставят за дълго усещане за почивка. От тези млади и крехки жени могат да се поучат много други заведения.







P.S. Тромбата на управителя. Само той знае как и кога да я употребява.










Огромната чаша върху рояла вече си има име: "мечтата на Запа" (не, онзи истинският, а този на снимката)

понеделник, 16 март 2009 г.

Chris de Burg


Крис де Бърг не е само Lady in Red. Поздрав за неговите почитатели!
Честита пролет!





Нежно, красиво и вечно!

неделя, 8 март 2009 г.

Вуйчо Спирдон - майсторът на чешми


Днес ходихме на рожден ден на маминка и там заварихме вуйчо Спиридон. Кой е вуйчо Спиридон ли? Сега ще ви разкажа.
Преди много, много години на вуйчо му се е наложило да си построи някаква постройка в двора. Появил се някакъв майстор, който обаче бил циганин. Тогава вуйчо си рекъл: абе, аз няма да ставам чирак на този. И решил сам да се захване с работата и я свършил така, както на него му харесва.
Постепенно набрал смелост до момента, когато се захванал с поръчка на общината. Изграждането на градска чешма. Онази, която е на ул."Вл. въстание". Бил отделен парцел, предоставени материали и трябвало да се започне градежът. Отишъл вуйчо на местото и гледа. По проекта изработен от инженерката в общината, чешмата трябвало да е на 2 м. от шосето. Ядосал се той и веднага отишъл да оправи работата. Влязал в общината, намерил проектантката и обяснил как не може чешма да се прави толкова близо до пътя. Нали там ще играят деца, ще се пръскат с водата и в един момент някое от тях ще изскочи на шосето. Тогава коригирали проекта и работата започнала. Водата била доведена с тръби от водопровода, който бил направен за снабдяване на бирената фабрика.
След време се появила нова поръчка. Чешма на завоя до ресторант "Боровец" "или "Кьошковете", както го знаят повечето съграждани. Този път парите дошли от дарения на членове на БКП и заставили вуйчо да вземе пари за работата. Повикали го и казали: Колко искаш? Той казал: 2000 лв. и се засмял шеговито. Стиснали си ръцете и се разбрали за 800 лв. Работата била много и щяла да се проточи поне 3 месеца. Вуйчо поставил условие да се осигурят помощни работници за двусменен режим на работа целодневно. А той бил на строежа по цял ден. Направили подпорна стена цели 11 метра. Свършили чешмата за един месец. Този път водата била докарана по тръби от баира зад чешмата. Някъде нагоре към платото.
Третата чешма, която е направил вуйчо е на ул. "Петра" и "Бунтовник". Преди няколко години, по време на строежа на къща близо до чешмата, част от тръбите били изтръгнати от багер и водата секнала. Собственикът на къщата обещал да възстанови тръбите, но така и не го направил.
Днес вуйчо е на 84 години и все така увлекателно разправя разни истории от едно време. И с разочарование казва, как всеки може да даде по малко от себе си, за да живеем по-добре.

събота, 7 март 2009 г.

8 март - няколко други гледни точки

Дали ни харесва или го отричаме напълно, 8 март все пак съществува. Друг е въпросът кой как го (въз)приема или го усеща. Връщайки се назад се опитвам да преброя дните 8 март, които са ми харесвали. Не мога да се сетя за повече от 3 (три) в моя 40-годишен живот.
Няколко различни гледни точки:
1. Гледна точка на шефа ми от преди 14 години - Той напълно отричаше този ден като празник. Било ден на "поробените", експлоатирани жени и не го честитеше на никоя колежка. Случвало се е големия шеф да ни пусне по-рано от работа, но този "темерут" (както изглеждаше за някои) отказваше.
2. Следващият шеф беше на обратната позиция - служебно се купуваха цветя и той лично минаваше по стаите и поздравяваше колежките. Не крия, че ми е било приятно. Въпреки, че и него някои считаха за надут и лицемер.
3. Колегите, с които съм работила в една стая, винаги са се представяли като кавалери, дори и да го правеха понякога твърде непохватно. :-)) Важното е, че на всички ни беше весело и ползвахме деня като оправдание да не свършим нищо и да се веселим, както само ние си знаем.
4. Чудя се тук дали да засегна и някои приятели. Тях не мога да класифицирам, но май повечето гледат да се "скатаят" в този ден. Всичко друго ще бъде лицемерно, затова не мога да им се сърдя.
5. Винаги ми е било смешно да чувам жени, които се хвалят коя какъв подарък е получила. Тяхна може би е вината, че голяма част от мъжете мразят празника.
Сещам се за един колега, който си правеше шега с един друг, като ми казваше: Виждаш ли колко е трудно да имаш жена и любовница. Тоя сега трябва да купува по два подаръка. Такова напрежение не е за мен. :-))
6. Моята гледна точка: разчитам изцяло на момента - ако някой ме поздрави - няма да се правя на "чук". Ако ли не - няма да го намразя до края на дните си :-)) С подарък или не, с цвете или не, с добра дума или с никаква дума - важно е да се обичаме и уважаваме не само на Осми, но и на Девети и Десети и така целия месец, та дори и следващия. В тоя ред на мисли, по-справедливо щеше да е ако и мъжете имаха такъв празник. Тогава щяхме да им го връщаме :-))
P.S. Хаха, Темата утре в "Сблъсък" - Празник ли е 8 март?

сряда, 4 март 2009 г.

Спонтанни мисли за нещата от живота

Винаги съм била сигурна, че има възмездие. Дори не в този му вид, който предизвиква някаква асоциация за "божието наказание". Напротив. Дребни случки, които ме карат да се замисля, че рано или късно човек получава това, което е заслужил или "надробил". Дори без чужда намеса. Ей така, от сбора на случайни обстоятелства. Тук не визирам големи загуби, поражения или трагедии, а малки несгоди, които би трябвало да се тълкуват като знак, че нещо не е наред. За тези, които имат очи да го видят.
Като си се захванал с нещо, прави го добре и ако може - красиво. Какво кара хората да се държат напълно безотговорно и да вършат куп глупости, без да са такива? Прекалено самочувствие, безпардонност, непукизъм, "след мен и потоп" или неспособност. В голяма част от случаите е липса на рационално и логично мислене. Неумение да се анализира ситуацията и да се вземе правилното решение. Или още по-лошо - паниката. Ако днес не сте намерили решение на някой проблем, оставете го за утре. И всяка сложна ситуация може да се сведе до няколко прости, стига да се погледне от правилната посока. Успехът спохожда търпеливите.
Ако някой ви дразни или присъствието му не ви допада, станете и напуснете. Или му го кажете. Останалото е мазохизъм, лицемерие и лъжа. И за двете страни е трудно. После идва облекчението.
Ако харесвате нещо или някой, дайте му свобода. Ако то се върне, значи е твое. Ако не - значи никога не е било твое. Никой няма нужда от фалшиви приятели или такива, които ви търсят само, когато имат нужда от помощ. Човек не си избира родителите, но може да си избира приятелите между всички добри познати.

вторник, 3 март 2009 г.

3 март - Национален празник

Как да ни уважават другите народи, след като ние самите не се уважаваме? В какво превърнахме празниците - в обикновени почивни дни. Както и днешният - Националният. Ден като всеки - обикновен, а не трябва да е така. Отличаваше се само с няколкото знамена, половината от които спуснати с червения цвят отгоре или отляво. Незначително ще каже някой, но много, много показателно. И отново Слави с двучасово предаване в най-гледаното време с все същия, изтъркан от подобни концерти, патриотизъм, както на всеки празник.

Иначе животът продължава. Може би не за това изсъхнало от годините и ветровете дърво.















Цъфнал храст, предвестник на идващата пролет. И както гласи поверието, закачих си мартеницата на него с надежда за здраве, късмет и хубава година за всички близки хора.
Честит Празник!

понеделник, 2 март 2009 г.

Днес Jon Bon Jovi навърши 47


Честит Рожден ден, Jon!

Артистичният псевдоним Bon Jovi идва от италиански и означава „добър живот”.