Голямата почивка в началото на май - ден първи

Още когато разбрах, че се очертават шест почивни дни, нямах никаква идея как ще ги оползотворя. Дори по едно време ми беше криво, че по този начин са събрани дните и ще се наложи след това да се отработват в съботните дни. Трябваше да се съобразя с обстоятелствата и да не допусна да се прахосат първите шест дни на месец май.
И така, денят е първи май - ден на труда. Първият ден от голямата почивка. Като ни говореха по телевизията, че дните ще помогнат на българския туризъм, ми ставаше смешно. В последствие се оказа точно така.
Времето не изглеждаше прекрасно, но с това разполагахме. Няма откъде да си вземем друго време - променлива облачност, страхливо надничащо през облаците слънце и небе, което аха да завали.

Отдавна бях обещала на майка някой почивен ден да отидем до язовир Тича. Ето, че днес беше подходящия ден, а тя остава очарована от решението да поемем точно към това място. Приготвяме набързо раницата и тръгваме. След като минаваме гр. Велики Преслав пътят навлиза в поредица от остри и стръмни завои. Като малка често пътувахме към село по този път и в съзнанието ми е останал детския страх, когато стария автобус Чавдар лъкатуши по тясното шосе, острите завои и денивелацията. Отдясно скали, отляво пропаст. А над пътя са надвиснали много, много нацъфтели дървета - Рошкове. Една легенда разказва, че Дева Мария е минала по този път и размахвайки ръкави на бялата си роба е казала: В този край да няма бедствия и катастрофи. И е ръсила семена на рошкове. Планината е обагрена от зелени букови дървета, розови рошкове, лилави и бели люляци.
Пристигаме на язовирната стена. Това място съхранява много спомени на нашето семейство. Тук са се запознали моите родители, тук е започнал професионалният им път, тук е родена сестра ми. Помня откриването на язовир Тича. Беше в деня на строителя. Много официални гости, строители и техните семейства и хора от съседните села. Дълги маси и оркестър. Много пъти съм идвала и след това. Най-красивата гледка беше една ранна пролет, когато язовирът преливаше през преливника си към р. Камчия. Кратка разходка по язовирната стена и потегляме към разкопките във Велики Преслав.
Не помня откога не бях идвала тук. От ученическите години, когато ни водеха организирано. Сега всичко изглежда по друг начин. Посреща ни млад екскурзовод, който събира такса вход и се извинява, че днес е сам на смяна и не може да ни придружи до крепостта. Наоколо има много други посетители от различни краища на страната. Цялото обхождане на крепостта ни отне около 2 часа. Указателни табели ни показват пътя. Качихме се на всички възможни места, кули, стени и т.н.
При напускане на крепостта срещам съученик от гимназията. Ако не беше се спрял, нямаше да го позная. Не бяхме се виждали от около 15 год. Светът е малък. :-)
Разходката приключва с късен обяд в ресторант Омуртагов мост. Обслужването е на ниво, храната вкусна, а бирата наливна и студена.
Прибираме се надвечер. Почивката започва обещаващо. Засега не правим планове за втория ден.