Дали ни харесва или го отричаме напълно, 8 март все пак съществува. Друг е въпросът кой как го (въз)приема или го усеща. Връщайки се назад се опитвам да преброя дните 8 март, които са ми харесвали. Не мога да се сетя за повече от 3 (три) в моя 40-годишен живот.
Няколко различни гледни точки:
1. Гледна точка на шефа ми от преди 14 години - Той напълно отричаше този ден като празник. Било ден на "поробените", експлоатирани жени и не го честитеше на никоя колежка. Случвало се е големия шеф да ни пусне по-рано от работа, но този "темерут" (както изглеждаше за някои) отказваше.
2. Следващият шеф беше на обратната позиция - служебно се купуваха цветя и той лично минаваше по стаите и поздравяваше колежките. Не крия, че ми е било приятно. Въпреки, че и него някои считаха за надут и лицемер.
3. Колегите, с които съм работила в една стая, винаги са се представяли като кавалери, дори и да го правеха понякога твърде непохватно. :-)) Важното е, че на всички ни беше весело и ползвахме деня като оправдание да не свършим нищо и да се веселим, както само ние си знаем.
4. Чудя се тук дали да засегна и някои приятели. Тях не мога да класифицирам, но май повечето гледат да се "скатаят" в този ден. Всичко друго ще бъде лицемерно, затова не мога да им се сърдя.
5. Винаги ми е било смешно да чувам жени, които се хвалят коя какъв подарък е получила. Тяхна може би е вината, че голяма част от мъжете мразят празника.
Сещам се за един колега, който си правеше шега с един друг, като ми казваше: Виждаш ли колко е трудно да имаш жена и любовница. Тоя сега трябва да купува по два подаръка. Такова напрежение не е за мен. :-))
6. Моята гледна точка: разчитам изцяло на момента - ако някой ме поздрави - няма да се правя на "чук". Ако ли не - няма да го намразя до края на дните си :-)) С подарък или не, с цвете или не, с добра дума или с никаква дума - важно е да се обичаме и уважаваме не само на Осми, но и на Девети и Десети и така целия месец, та дори и следващия. В тоя ред на мисли, по-справедливо щеше да е ако и мъжете имаха такъв празник. Тогава щяхме да им го връщаме :-))
P.S. Хаха, Темата утре в "Сблъсък" - Празник ли е 8 март?
събота, 7 март 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Без да знам, че това е била темата на сблъсък за днес аз разсъждавах по нея предната нощ и сега като виждам твоя блог съжалявам, че съм пропуснала предаването.
Мда, предаването беше весело. Тъй като женското присъствие не успя да защити своята теза, аз бях на страната на противника. Хареса ми позицията на мъжкия отбор, че 8 март не е Празник на жената, а Ден на жената. И ако искаме да го отбележим по някакъв начин, по-удачно би било да излезем на демонстрация или митинг, за да защитим правата на жените, които са малтретирани по един или друг начин, а не да чакаме дежурния букет или ненужен подарък.
Изводът за мен беше: заради такива жени (които бяха в студиото) мъжете се подиграват на празника или дори го отричат. :-))
Както всеки път и днес не липсваха култови реплики като: абе като ни каните на ресторант и държите на празника, що не ни плащате сметката :-))
или: 8 март е празник, защото по традиция го празнуваме :-))
Публикуване на коментар