Как да ни уважават другите народи, след като ние самите не се уважаваме? В какво превърнахме празниците - в обикновени почивни дни. Както и днешният - Националният. Ден като всеки - обикновен, а не трябва да е така. Отличаваше се само с няколкото знамена, половината от които спуснати с червения цвят отгоре или отляво. Незначително ще каже някой, но много, много показателно. И отново Слави с двучасово предаване в най-гледаното време с все същия, изтъркан от подобни концерти, патриотизъм, както на всеки празник.
Иначе животът продължава. Може би не за това изсъхнало от годините и ветровете дърво.
Цъфнал храст, предвестник на идващата пролет. И както гласи поверието, закачих си мартеницата на него с надежда за здраве, късмет и хубава година за всички близки хора.
Честит Празник!
Иначе животът продължава. Може би не за това изсъхнало от годините и ветровете дърво.
Цъфнал храст, предвестник на идващата пролет. И както гласи поверието, закачих си мартеницата на него с надежда за здраве, късмет и хубава година за всички близки хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар