Спонтанни мисли за нещата от живота

Винаги съм била сигурна, че има възмездие. Дори не в този му вид, който предизвиква някаква асоциация за "божието наказание". Напротив. Дребни случки, които ме карат да се замисля, че рано или късно човек получава това, което е заслужил или "надробил". Дори без чужда намеса. Ей така, от сбора на случайни обстоятелства. Тук не визирам големи загуби, поражения или трагедии, а малки несгоди, които би трябвало да се тълкуват като знак, че нещо не е наред. За тези, които имат очи да го видят.
Като си се захванал с нещо, прави го добре и ако може - красиво. Какво кара хората да се държат напълно безотговорно и да вършат куп глупости, без да са такива? Прекалено самочувствие, безпардонност, непукизъм, "след мен и потоп" или неспособност. В голяма част от случаите е липса на рационално и логично мислене. Неумение да се анализира ситуацията и да се вземе правилното решение. Или още по-лошо - паниката. Ако днес не сте намерили решение на някой проблем, оставете го за утре. И всяка сложна ситуация може да се сведе до няколко прости, стига да се погледне от правилната посока. Успехът спохожда търпеливите.
Ако някой ви дразни или присъствието му не ви допада, станете и напуснете. Или му го кажете. Останалото е мазохизъм, лицемерие и лъжа. И за двете страни е трудно. После идва облекчението.
Ако харесвате нещо или някой, дайте му свобода. Ако то се върне, значи е твое. Ако не - значи никога не е било твое. Никой няма нужда от фалшиви приятели или такива, които ви търсят само, когато имат нужда от помощ. Човек не си избира родителите, но може да си избира приятелите между всички добри познати.