Накратко

неделя, 29 март 2009 г.

Пиано-бар "Антракт" и как 1 мъж и 4 крехки жени могат да ви накарат да се чувствате приятно

Снощи бях на малко форумно събиране по случай откриването или по-точно отварянето на пиано-бар "Антракт", намиращ се в сградата на драматичния театър в Шумен. Никога преди това не бях ходила там, дори не знаех как се стига до помещението. Управителят на заведението направи хубав жест към всички свои познати, които пишат във форумът на Шумен , а също така и към тези, които прекарват част от времето си в бъбрене в чата, като ни покани на втората вечер след официалното откриване. И както се полага в такива случаи, тръгнах за подарък. Няколко дни преди това се бях замислила за това, кое ще е подходящо за целта, но поради липсата на време и изключителната заетост, реших да се доверя на магазините за сувенири. Проучвайки предварително някои особености на обстановката реших, че това трябва да бъде нещо изчистено, нетрадиционно, свързано с театъра или музиката и в никакъв случай дървено. Задача не особено лека, но затова пък приятна. Изборът ми се оказа малка статуя, която представлява негър с очила свирещ на китара и картичка с пожелания.
Оказа се, че в заведението се влиза след изкачване на поредица от стъпала по коридорите, където се помещава администрацията на театъра. До вратата ни посреща охранителят с никнейм DL (дано да няма много работа за него). Попаднах в просторно помещение, оцветено в черно и оранжево. По стените са накачени черно-бели снимки на Бийтълс, Ян Гилън, Фреди Мъркюри, Луис Армстронг и Елвис Пресли. На другата стена виси огромен винил с надпис PIANO-BAR.







Вляво друг винил с познатия рефрен Thank you for the music и ноти. Предишната вечер гост-пианист разчел нотите, които се оказали част от "Малка нощна музика" на Моцарт.












От тавана висят неправилно нагънати неонови тръби в зелен цвят. Интересно хрумване. Не знам защо, но на мен ми приличаха на червеи или змии (странно и смешно, разбира се).








Вдясно от входа е оформен барът и столове тип "щъркел" облечени в оранжева и синя кожа. Стилно, изчистено и приятно.










В центъра на помещението е разположен роял, покрит с дебело стъкло и опасан с кожен плот. Около рояла има удобни високи столове. Всичко е направено с много вкус и чувство за естетика.





Освен всичко това има и няколко черни маси и дивани също в оранжево и тъмно-синьо. Топло е и аспирацията работи добре. Всички условия, които могат да ви накарат да се чувствате удобно и приятно.

Видимо присъстващите около 30 човека се чувстваха като у дома си, музиката беше по желание на клиентите, ненатрапчива, а децибелите бяха точно толкова, колкото да се водят разговори без да се надвикваме. Не беше необходимо голямо количество алкохол за желаещите да покажат певческите си (не)способности. :-))



Около 24 ч. домакинът покани всички на чаша шампанско, както се полага в такива случаи. В такива моменти жестовете и треперенето на гласа, казват много повече от думите. Последваха искрени пожелания за успех и много клиенти.
И тук е мястото да благодаря на домакините за прекрасната вечер, която ни организираха!
Моите пожелания за здраве към: Пламен, Милена, Деси, Нели и Дима!
Тези хора винаги са ме впечатлявали с професионално обслужване, добро отношение към всеки отделен клиент, коректност и експедитивност в изпълняване на нашите поръчки и най-вече приятната атмосфера, с която посрещат своите гости! Няколко часа прекарани с приятели в тази обстановка и с този персонал оставят за дълго усещане за почивка. От тези млади и крехки жени могат да се поучат много други заведения.







P.S. Тромбата на управителя. Само той знае как и кога да я употребява.










Огромната чаша върху рояла вече си има име: "мечтата на Запа" (не, онзи истинският, а този на снимката)

Няма коментари: