Голямата почивка в началото на май - ден пети

Крайно време е да разкажа за петия ден от голямата почивка. Както всяка логика подсказва, за да приключим с историческите разходки, дойде ред и на Мадара. Последно ходихме там преди 2-3 години. Тогава повечето от пещерите бяха оградени и достъпът забранен. Денят се очертаваше да бъде слънчев. Най-после. Сложихме вода и сандвичи в раницата и потеглихме. След разклона от Мътница към Мадара, движението става все по-интензивно. Автомобили и екскурзианти от всички краища. Като в рекламата, която се върти тези дни по ТВ: Къде ще отидете по празниците? В България.
Малко преди на стигнем на паркинга до Мадарския конник, звъни телефон. Добър приятел, който живее в София. Връзката се разпада. Стигайки до мястото, виждаме, че всички паркинги са заети. Останалите коли са спрели по продължение на пътя. Намираме едно свободно място близо до музея и паркираме. Слизайки от колата, ни задминава нашият приятел, който звъня по телефона. Отново приятна случайна среща, на неочаквано място.

Този път решаваме да прескочим будката, където се плаща входна такса и поемаме по алеята вдясно, която води направо до пещерите. Въздухът е свеж, изпълнен с аромат на цъфнали пролетни цветя и дървета. За голяма изненада входът към пещерите е отворен и успяваме да влезем в едната от тях. Все още е затворен пътят към голямата пещера, поради опасност от падащи камъни. Въпреки табелите и ограничителната лента, много хора са решили да рискуват и да преминат в опасната зона. Поемаме по пътеката към Конника. Приятно впечатление прави добре поддържаната алея, кошчетата за боклук и чистотата на парка. Стигаме до Мадарския конник. Кратка почивка на една от пейките, слушаме разговорите на посетители, които идват за първи път. На нас не ни е чак толкова интересно, все пак сме от този край и не ни е за първи път. След няколко минути тръгваме по пътеката, която е обозначена с табела: Към Крепостта. Нямаме идея къде води, но срещаме връщащи се хора. Постепенно горският път преминава в оформена пътека от стъпала и площадки. Нещо прошумолява из тревата. Пепелянка. Втората, която виждаме за тези три дни. В Преслав стояхме и гледахме как змията пресича пътеката, но този път реагираме навреме и правим снимки. Продължаваме нагоре. Слънцето започва да прежуля. Разбираме, че стръмните стъпала, по които сме поели, водят горе на скалите над Конника. Започваме изкачване. На няколко места сядаме на местата за почивка. Потокът от хора не секва и в двете посоки. След половин час изкачване се озоваваме на върха на скалите. Гледката е изумителна. Винаги съм се чудела по какъв път се стига до тук и никога не бях идвала до това място. От ръба на скалата се вижда Мадара, Мътница, Кюлевча и Паметник 1300 г. България над Шумен. Табелите ни завеждат до Крепостта. Времето се променя всяка минута, вятърът се усилва и става студено. Качваме се по крепостта и си правим снимки до самия ръб. Зад нас е пропаст. Изчакваме семейството преди нас да се снима. Жената казва: Ако сега ми се завие свят и падна тук ... Ами кой те кара да се качваш :-)) На мястото на старата църква много хора са оставили дрехи, лични вещи и пари. Всеки се е помолил за нещо с надеждата то да се случи.
Става студено и поемаме обратно по стъпалата. Слизането не е по-лесно от качването. Краката ни треперят от стягането. Скоро сме долу. Живи и здрави. На връщане се отбиваме в заведението: На разклона за Мадара. Две жени на средна възраст ни обслужват учтиво и бързо. Храната е вкусна и прясна, а цените напълно достъпни.
След няколко часа слънцето ще залезе. И този ден си отива. Пълен и ползотворен.
Утре е последният ден от почивката. Ще го посрещнем по традиция, както всяка година на Гергьовден. С тази разлика, че вчера купихме трикольор, който вече ще се развява от терасата на всеки празник.
Честит празник!