Голямата почивка в началото на май - ден трети

Трети ден от почивката. Вчера денят беше студен, имаше дъждовни облаци. Днес обаче слънцето сякаш ще победи отново дъжда и студа. Време е да потеглим към Плиска - първата българска столица. Преди тръгване разглеждаме пътната карта на България и набелязваме целта. Това обаче не ни спести лекото объркване на изхода на Плиска. Питаме услужлив чичко, който ни посочва табелата - Плиска - Към крепостта - 3 км.
Пристигаме по добре поддържан път, минавайки през центъра на малкия град. Приятна изненада - бариера, паркинг и магазинче за сувенири. Коли от всички краища на страната, автобуси с екскурзианти. Купуваме билети и влизаме през входа на крепостта. Нямам спомен от това място, а знам, че съм идвала. Всичко е толкова променено. Равна и широка пътека сочи пътя от вътрешната страна на крепостната стена. На 100-200 м. навътре стигаме до оформено петно с музей, беседки, кафене, пейки за почивка. Строят се още ресторант и малък хотел. Чисто, свежо и добре поддържано. Влизаме да разгледаме музея. Посрещат ни две усмихнати момичета, които проверяват билетите и следят за реда. На входа е изложена колоната от Омуртагов мост, а до нея кът в памет на проф. Рашо Рашев - един от видните изследователи на Плиска. Интересна идея е част от крепостната стена да формира едната стена на музея.

Разглеждаме всички експонати и се отправяме към гроба на Карел Шкорпил. Пътеката продължава към вътрешността на крепостта. Останки от жилища, водохранилище, баня, базилика и други сгради. Навсякъде лъха на история. И в главата ми звучи онзи рефрен от химна на Шумен - Оттука започва България. Една причина да се гордеем с родния край. Пътеката ни отвежда към изхода. Времето се влошава, мрачни облаци покриват небето. Тъкмо решаваме да си тръгнем и виждаме табела - Към Голямата Базилика. Без колебание тръгваме след другите коли, които поемат по същия път. След километър пред нас се открива грандиозна гледка. Голямата Базилика. Отдалеч се белеят стените, виждат се и колоните и арките. Попадам сякаш на друго място. Чувството не може да се опише с думи. Древно и непреходно. Изящно съзвучие от природа, камък и история.
Бурята отново наближава, тръгваме си. Ще се върнем пак. Отново се изгубваме в Плиска. Минаваме два пъти по един и същи път - дежа вю. :)) Заричам се, като се прибера, да драсна няколко реда на един съученик, който е родом от Плиска, а сега работи в Дубай. Сигурно ще му стане носталгично тъжно като му кажа, че съм била близо до родния му дом. Такъв е животът.