Снимка от стар албум

Днес с колеги разглеждахме стари снимки от служебния архив. Повечето снимки бяха в голям формат, явно събрани от някаква изложба. Някои прашни и с жълти петна от времето. Сред тях попаднахме на тази:

На снимката е кварталният супермаркет или както го наричахме с умиление СуперА (с главно "С"). Странно как една на вид обикновена снимка може да извика много спомени от детството. Ето какво си спомних като гледах тази снимка:
Кварталният супермаркет беше гордостта на квартала, че дори и на града. Преди повече от 25-30 години тези магазини бяха на мода. В целия град имаше 3-4 такива Супермаркети, които действително отговаряха на наименованието си. Нямаше гаражни магазинчета и всеки път спорехме със сестра ми кой ще отиде до магазина за хляб, защото беше на 8 мин. пеш от дома ни. Нашият супер (както всички го наричахме) беше открит изключително празнично. Спомням си, че датата на откриването беше обявена публично и всички с трепет очаквахме да посетим Новия Супер. Тогава съм била на около 10-12 год., но ясно си спомням подробности от този ден. Беше през пролетта. В деня на откриването, няколко часа преди церемонията тълпи от граждани се бяха скупчили пред стъклените врати. Не знам как съм се озовала там, но когато отидох, пред магазина цареше пълен хаос, а наоколо се щураха превъзбудени граждани. Имаше голям наплив пред вратата, а едното стъкло вече беше счупено. Персоналът на магазина се беше принудил да повика милиция, за да въдвори ред. Явно пред вратата е имало масово меле и тогава е станал сакатлъкът. Ранени не се виждаха наоколо. Когато отидох, тълпата се беше успокоила и охраната пускаше хората на групи по петима.
Имаше традиция при откриване на нов магазин, той да е зареден с дефицитни стоки. И тук не липсваха приятни изненади за потребителите. Спомням си единствено, че тълпата беше така ожесточена, защото слуховете бяха разгласили, че ще пуснат ЧЕРВЕН ПИПЕР!!! Да, точно така. Онази ежедневна подправка, която прави манджата с червен цвят. За вкуса според мен няма значение. Та, за единия червен пипер, хората бяха готови да се наредят на опашката, да си чакат ред и накрая да се сдобият с мечтаната стока. Спомням си и първите касови апарати. Бяха огромни с черни бутони и с една ръкохватка отстрани, която касиерката усилено въртеше. Винаги съм искала да си поиграя с такава машина, но малко деца са имали възможността. Сега, връщайки се в спомените, се сещам как бяха наредени щандовете и как се редяхме на безкрайни опашки, които стигаха до дъното на магазина. А на една опашка винаги е интересно и можеш да научиш навините на квартала.
Години по-късно търговията премина в ръцете на предприемчиви частници и нашият супер стана част от веригата магазини Трънчев, а по-късно и СБА. Площта му е наполовина по-малка, а до него има паркинг и детска площадка с люлки. В частта, където се помещаваха складовете на бившия супер има кръчма и мебелен магазин. Дори улицата пред магазина днес не е същата. Отдавна е превърната в широк асфалтиран булевард.