Георги Иванов - първият български космонавт

Вчера се навършиха 30 години от полета на Първия български космонавт. Факт, който беше широко коментиран през последните дни. Какви са моите спомени от този ден преди 30 години.
През 1979 г. бях в 3 клас. Помня, че в деня, когато Георги Иванов излетя в Космоса всички бяха в някакво превъзбудено настроение и много щастливи. Първият български космонавт беше гордост за нацията и държавата. Учителката ми от 3 клас имаше син, който беше луд фен на всичко що лети и най-вече на самолетите. Мисля, че по-късно дори професионално се реализира в тази насока. Вероятно и заради това еуфорията я беше обзела повече от много други. Вечерта след излитането всички бяхме седнали пред телевизора и очаквахме разговора на живо на Тодор Живков с космонавтите. Помня студиото, една маса и един монитор. Тодор Живков беше надянал някакви слушалки и изглеждаше много смешно. В момента на включването той започна разговора твърде патетично, все едно ще изнася реч. Говореше високо, почти крещеше, така както повечето имаха навик да говорят "междуградско" през БТК. Изглежда недочуваше и тези слушалки влошаваха ситуацията. Първите му думи бяха:
- Как сте, момчетаааааааааааа! На Шипка всичко е спокойно! :-))
Оттук нататък не помня от разговора. В съзнанието ми е останало само някакво весело чувство и цялото това предаване се оказа пълен провал. Нямаше сценарий за разговора, а репликите будеха най-вече смях.
През септември същата година бях в 4 клас. Тогава началното образование беше до 3-ти клас. В 4 клас вече започваше прогимназия. Сформираха се нови класове. Като пионери трябваше да измислим име на нашия отряд. (отрядът е един клас от пионерчета) Традицията беше пионерските отряди да вземат име на някой известен партизанин от региона. Тогава бях отряден председател. Решихме да подходим нетрадиционно и да кръстим отряда на името на Георги Иванов. И след като бъдещият патрон на отряда беше сред живите, редно беше да поискаме неговото разрешение. Написахме учтиво писмо и го изпратихме. Не помня на какъв адрес, но не след дълго получихме кратък отговор от Георги Иванов (или негови сътрудници). В плика с отговора за неговото съгласие имаше и картичка с автограф. Снимката беше точно такава, най-разпространената тогава по всички медии.

Бяхме много щастливи. Вероятно сме имали съмнения, че някой ще отговори на писмото ни. След няколко месеца по време на пролетната ваканция посетихме Ловеч - родното място на Георги Иванов. Помня, че класната беше купила саксия с теменужки и отидохме да видим родната му къща. Къщата беше най-обикновена, намираше се в кв.Вароша, високо на един баир и много близо до паметника на Васил Левски. Учителките, които бяха с нас отидоха да подарят саксията, а ние изчакахме в двора. Предполагам, че родителите на Георги Иванов бяха вече свикнали с посещенията на какви ли не хора. По-късно отново получихме някаква картичка от космонавта, но не помня по какъв повод.
Всяка година около тази дата си спомням за тези моменти от детството, за радостта на обикновените хора, за нашата детска радост, за гордостта, че имаме български космонавт и за надеждите, че той няма да е единствения.

P.S. Днес 29.04.2009г. с колеги разглеждахме стари снимки от служебния архив и попаднахме на тази снимка. Предполагам, че е правена по времето, когато Георги Иванов е посетил Шумен или Добрич. Нямаше оставен надпис. Качеството не е добро, но все пак.