Моите китайски рози

Не обичам цветята и най-вече тези, които не цъфтят. Не разбирам хората, които са си напълнили къщите с всякакви треволяци, на които дори не знаят имената. Не одобрявам и гледането на цветя в саксии на работното място. Побеснявам, когато видя колежка да си е сложила саксия върху компютъра. А съм виждала и такива. Тогава искрено им пожелавам да им гръмне компютърът при следващото поливане. Как да обясниш на някоя "куха лейка", че компютърът не е поставка за саксия или за каквито и други неща. Предупредила съм близките си, че ако са решили да ми направят подарък по някакъв повод, то не бива да е цвете в саксия. И въпреки това след моето предупрежение получих на два пъти Каланхое, което след прецъфтяването, повече не цъфна и замина в кофата. Въпреки че си направих усилието да прочета по форумите каква може да е причината и как да го накарам да цъфне. Да, ама не. Това му костваше изхвърлянето, за което не изпитвам никаква вина, защото все пак съм положила някакви грижи.
И както винаги всяко правило си има своите изключения. И това са моите четири китайски рози. Първата роза незнайно как се появи вкъщи. Тогава още не се занимавах с нея. Може би я имам вече повече от 10 години и на самото дърво вече му личи, че е остаряло.

Ще си я отглеждам, докато има сили за живот. Всяка пролет я изнасям на терасата на точно определено място. Явно изложението и редовното поливане дават резултат. Обичам сезона, когато започне активното цъфтене.

Цветовете й са едри, гъсти и красиви. За съжаление бързо прецъфтяват, но така е с повечето хубави неща - всички са краткотрайни.
Другата ми роза е с яркочервен цвят. Расте повече на корона, отколкото на височина, но амбициите ми са до зимата да й променя леко формата. Цветовете й са още по-гъсти.

Дървото е все още младо, но до 2-3 години трябва да успея да завъдя ново дръвче.
Третата ми роза е с оранжево-бананов цвят. Още не е цъфнала тази година. Има пъпки и до няколко дни и това ще стане.

Снимката е от миналата година. Някаква шега на природата. На едно дръвче бяха цъфнали заедно бананова и червена роза. Не, не е монтаж.

Четвъртата ми китайска роза е съвсем ново дръвче, прихванато от клонче от цикламената. За незапознатите ще кажа, че много трудно се хваща ново дръвче. Правила съм десетки опити. Какви ли не методи използвах. Имаше и такива, които дори засаждах с готови корени и след няколко дни изведнъж извяхваха. Затова толкова се радвам на новото дърво. То вече започна да цъфти и вероятно до зимата ще замести старата роза. Както и в живота, децата трудно се зачеват и отглеждат, а като съберат сили и смелост заместват тези, които са ги създали. И така трябва да бъде. Who wants to live forever?
P.S. Банановата роза.