Какво виждам? Типична българска картинка - двама работят, осем гледат. Работещите са без каски и без работно облекло. Къртят винкели. Работиха до 22 ч. Днес продължиха да къртят. Малкият шеф седи на стол, който е бил оставен от стария собственик и дреме. По едно време изведнъж скача и се прави, че се интересува от работата. Изненада. На улицата спира джип. Идва шефът. :-)) Както се казва - Ние ги лъжем, че работим, а те ни лъжат, че ни плащат.
Излизам, за да свърша няколко неща. Днес определено ми е ден. Успявам за два часа да мина през шивач, обущар, застраховател и личен лекар. Всички са учтиви и коректни. Денят е все по-хубав. Поредният. Дано не разваля магията.
Пожелавам го на всеки!
2 коментара:
Колкото и да пишеш, няма да наваксаш времето, през което си нямала блог, а жалко. Интересно ми е да те чета, дори и накратко. Поздрави!
Благодаря! Едва ли някой може да навакса което и да е време. :-)) Но не му пречи да опита.
Публикуване на коментар