Малко селско театро или "Елате се вижте"

Реших да посетя една постановка. Не, не точно "реших". По-скоро бях поканена. Нямало да има достатъчно зрители, та да помогнем (аз и още няколко жени) да не се изложи домакинът (домакин беше читалище "Добри Войников"). Постановката -"Вернисаж", театъра от Търговище. Автор - Вацлав Хавел. Трима артиста - Николай Урумов и още двама (мъж и жена). Плакатът обещаваше един час смях. Викам си: защо не. И без това имах нужда от малко доза смях.
И така. Дойде Денят. Купих билети, поканих и майка ми. И тя да се посмее. Отиваме. Салонът пълен. Изненада. Кошници с цветя очакват актьорите.
И се започна една. Трима души в една стая - декорът. Какво правят ли? Надприказваха се един час. Половината от репликите се повтаряха. След края можех да ги рецитирам свободно. А къде е хуморът ли? И аз това се питах. Нямаше го. Плитко, плитко, все едно траурен агент го е писал. След час пресилена и измъчена игра, най-после всичко свърши. Отдъхнахме се. Бях започнала да се притеснявам, че младата актриса се е сдобила с навик за вечно ухилена физиономия. Ръкопляскания. Нали сме културни. Цветя от ... от ... и от...
Излизаме. И тогава се почва един смях. По една друга пиеса - "Трима хитреци правят 200 зрители на балъци без да се броят 6-те лева за билет". Посмяхме се. На наш гръб.
Мда, драги зрителю, театърът и той не е такъв, какъвто беше. Уви!