петък, 23 октомври 2009 г.
неделя, 18 октомври 2009 г.
Щастие втора употреба
Ранен неделен следобед в началото на есента. По улиците почти няма хора. Време само за разходка. И тъй като рядко ми се отдава безцелното ходене из града, всичко ми изглежда променено. По пътя забелязвам няколко затворени барчета и магазини, жертви на икономическата криза или на провалили се собственици. Пред блоковете са струпани дърва за огрев в очакване да бъдат нацепени и наредени по мази и балкони. Тъжно и същевременно смешно, имайки предвид километрите тръби опасващи града като част от отоплителната инсталация на ТЕЦ-а. Уж вървим напред, а се движим назад.
Неволно краката и студът ме отвеждат в "10-тият град". Любимото заведение в последните две години и половина, за което се изписаха купища статии, блогове, фейсбук групи и т.н. Оказвам се единствения клиент в неделя следобед. На бара съдържателят играе някаква онлайн игра и почти не ме забелязва.
Поръчвам си чай с мед. Новата сервитьорка с усмивка ми казва, че няма мед на пакетчета и ми предлага да ми сложи една лъжица от буркана. Не съм придирчива. Вероятно това е някакво нововъведение или спасението, когато някой е забравил да поръча и достави пакетчета. Докато чакам да ми изстине чаят, отварям онова малко късметче, което придружава топлите напитки. Другата гордост на съдържателя, който не пропуска удобен момент да напомни, че това е първото барче с интернет и късметчета. Да, да. Падна ми се: Щастие. По-добре отколкото стих от песен на Веселин Маринов или дълбока мисъл на Еврипид. Друго обаче ми привлича по-силно вниманието. От едната страна цялото листче е изцапано с кафе. Явно е ползвано от друг клиент. Дали това е неговото щастие или моето. А дали не е щастие втора употреба? Някакво вече изконсумирано, излъскано и предложено на друг.
Барманът решава да ми прави компания и сяда на приказка. Споделяйки учудването си от видимо заниженото ниво на обслужване, той ме успокоява, че вероятно това късметче е трета или четвърта употреба. Щастието се оказва споделено с няколко други непознати. Споделено щастие - двойно, тройно, че и четворно щастие, казват философите.
На бара съдържателят продължава да играе онлайн, както и да обогатява блога на заведението, сервитьорката подпира част от стената без да забелязва препълнените пепелници и засъхналите чаши на съседната празна маса. Напускайки заведението, вече не ми правят впечатление табелите по улиците с надпис: Дава се под наем. Изглежда най-лесно е да съградиш нещо, но трудното идва, когато трябва да се грижиш и да му даваш живот всеки ден, а това го умеят малцина.
Неволно краката и студът ме отвеждат в "10-тият град". Любимото заведение в последните две години и половина, за което се изписаха купища статии, блогове, фейсбук групи и т.н. Оказвам се единствения клиент в неделя следобед. На бара съдържателят играе някаква онлайн игра и почти не ме забелязва.
Поръчвам си чай с мед. Новата сервитьорка с усмивка ми казва, че няма мед на пакетчета и ми предлага да ми сложи една лъжица от буркана. Не съм придирчива. Вероятно това е някакво нововъведение или спасението, когато някой е забравил да поръча и достави пакетчета. Докато чакам да ми изстине чаят, отварям онова малко късметче, което придружава топлите напитки. Другата гордост на съдържателя, който не пропуска удобен момент да напомни, че това е първото барче с интернет и късметчета. Да, да. Падна ми се: Щастие. По-добре отколкото стих от песен на Веселин Маринов или дълбока мисъл на Еврипид. Друго обаче ми привлича по-силно вниманието. От едната страна цялото листче е изцапано с кафе. Явно е ползвано от друг клиент. Дали това е неговото щастие или моето. А дали не е щастие втора употреба? Някакво вече изконсумирано, излъскано и предложено на друг.
Барманът решава да ми прави компания и сяда на приказка. Споделяйки учудването си от видимо заниженото ниво на обслужване, той ме успокоява, че вероятно това късметче е трета или четвърта употреба. Щастието се оказва споделено с няколко други непознати. Споделено щастие - двойно, тройно, че и четворно щастие, казват философите.
На бара съдържателят продължава да играе онлайн, както и да обогатява блога на заведението, сервитьорката подпира част от стената без да забелязва препълнените пепелници и засъхналите чаши на съседната празна маса. Напускайки заведението, вече не ми правят впечатление табелите по улиците с надпис: Дава се под наем. Изглежда най-лесно е да съградиш нещо, но трудното идва, когато трябва да се грижиш и да му даваш живот всеки ден, а това го умеят малцина.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
