Накратко

неделя, 27 септември 2009 г.

Есенно изложение на птици и животни

Есенното изложение на екзотични животни, птици и риби се проведе съвсем случайно (за мен). Денят беше неделя 27.09.2009г. и още от сутринта забелязах непрекъснати потоци от хора и коли към мястото, където се провеждат тези изложения. За неприсъствалите ще кажа, че това е един изоставен паркинг пред стените на най-големия завод за тежкотоварни автомобили КТА "Мадара". Паркингът се простира на около километър-два дължина и има ширина около 10 м.
Не знам дали да се учудвам, но община Шумен не проявява никаква съпричастност към събитието. А то както се оказва е с национален мащаб. По-късно разбрах от съседа, че си е оставил колата още предишната вечер, за да си запази добро място на изложението-базар.
Your pictures and fotos in a slideshow on MySpace, eBay, Facebook or your website!view all pictures of this slideshow

Всички животни бяха разположени в две редици, а потокът от хора вървеше между тях. Кафезите с гълъби и папагали бяха сложени направо на асфалта, а някои стояха върху покривите на колите. През няколко метра имаше бира-скара с по няколко маси и столове. Повечето маси бяха отрупани с празни бутилки от Шуменско пиво, а клиентите (видимо почерпени) на висок глас обсъждаха събитието. Всеки се хвалеше със стоката си.

Около два часа ни бяха достатъчни, за да огледаме половината изложение, като се спирахме главно пред клетките на по-екзотичните животни и птици. Гълъбите ги отминавахме на ход. Към края на разходката ни се забелязваше видимо увеличение на почерпени купувачи, които стискаха в шепи я гълъб, я куче, я кокошка, водейки съдържателни разговори със събеседниците си.

Хитът на базара този път бяха пауновите пера - по 1 лв. големите и по 50 ст. малките. Как да си тръгнем и ние без да сме се сдобили с пауново перо. :-))
Друга група зяпачи бяха тези с по-малки деца (като нас), които носеха аквариуми с рибки и костенурки. Сдобихме се с малка костенурка само за 4 лв., кутийка със суха храна и най-вече радост от новия домашен любимец. Сега костенурката се радва на голямо внимание, хубав аквариум и малки сухи скаридки. Колегите ме предупредиха да не я храним с месо, че бързо ще порастне.
Следващото изложение ще бъде на 3 и 4 октомври в зала Абритус - Разград. Автомобилите с регистрации от цялата страна показаха, че любителите на екзотични животни, гълъби и рибки си имат стройна организация и огромен ентусиазъм, а доброто настроение не може да се развали от мизерните условия и нулевото присъствие на охрана, каквито предостави община Шумен.

четвъртък, 17 септември 2009 г.

Деймън Хил на 49 или как се срещнах с бъдещия световен шампион



Днес Деймън Хил навършва 49 год. Имам странната способност да помня рождени дати, но този ден го помня по няколко причини. Първата, защото Хил завинаги ще си остане моят любим пилот (идол или кумир) и второ, защото имам именден на този ден (какво съвпадение само). За Деймън Хил е писано достатъчно много, но аз имам своята история, която досега не съм описвала в текст.
И така. Годината е 1996 г. Шампионатът във Ф1 е в разгара си. Деймън Хил води убедително. Това е Неговата година. Зад гърба му са 1994 г. и трагичната загуба на съотборникът му Аертон Сена. 1995 г. - катастрофата с М. Шумахер на последното състезание и загуба на титлата само с 1 т. Катастрофата, която показа, че спортът вече си отива от Ф1. На власт идваха победите на всяка цена и големите спонсори.
Новината за посещението на Деймън Хил в България дойде около месец преди събитието. Организатори бяха спонсорите от Ротманс. Денят - 12 август 1996 г. (понеделникът след Голямата награда на Унгария на пистата Хунгароринг). Градът - Варна.
Състезанието в Унгария, както и всяка година, се проведе при изключително тежки условия - висока температура, сух въздух и много прах по пистата, навяван от унгарската степ около трасето. На финала - победител Жак Вилньов, втори - Деймън Хил. Двойна победа за отбора Уилямс - Рено. Сър Франк изглежда видимо доволен, без да го показва външно. (типично английско поведение)
В късния следобед решавам, че вероятно това е шансът на живота ми да се срещна с Деймън Хил.
Рано в понеделник, заедно с моята племеница (не се смей, знам че четеш), която бях успяла да "зарибя" по големите скорости, хващаме бързия влак за Варна. Денят е горещ, навалицата като в разгара на сезона. (тук няма да споменавам за някои премеждия във влака) Около 11 ч. сме на центъра на Варна. Виждам инсталиран симулатор, болида на Рено и двама мъже, които се суетят около него. Питам ги: къде е Хил? Отговорът: ами сега пътува за хотел Ривиера на "Дружба". (сега вече е Св. Константин и Елена). Веднага хващаме автобус номер 8 и след половин час се озоваваме пред комплекса. Не хранех големи надежди, че охраната ще ни пусне. Но се получи така, че дори ни поканиха и ни упътиха откъде да минем за залата. Наближавайки мястото виждам групичка от фенове, няколко спортни журналисти, начело с моя любимец Ричард Груев. (по това време той беше основен коментатор на състезанията) Във фоайето на хотела имаше стотина човека, а две момичета от спонсорите раздаваха картички, на които да получим автограф. Към 13 ч. Деймън Хил се появи във фоайето посрещнат от захласнатите фенове, сред които бях и аз. :-)) Отнякъде изникнаха и Юлияна Дончева и още една журналистка, с която водеха някакво светско предаване по това време. Двете представиха гостите, след което ни оставиха да се докоснем до бъдещия шампион, както и да получим лично автограф. Бях на не повече от половин метър от него, така че успях да му стисна ръката и да му пожелая спечелването на титлата, както и да получа автограф за мен и за племеницата. Последва около половинчасово суетене, щастливи лица, снимки за спомен и всеки пое по своя път. Ние стояхме насред фоайето на петзвездния хотел и не вярвахме на очите си и на това, което ни се беше случило. Гледахме картичките с автограф и си мислехме как ще разказваме за всичко това, като се приберем.
Дълго време след това с гордост показвах моята картичка и разказвах за срещата си с Деймън Хил. Мисля, че много от неговите фенове ми завиждаха :-)) , а други почти не вярваха.
След няколко години публикувах автографа в един сайт за фенове.
Тук някъде пише: My thanks also to ... Nadia for the signed postcard below.

След няколко месеца Деймън Хил стана световен шампион във Ф1 за 1996 г. с 8 победи от 19 старта. Последва логична раздяла с Франк Уилямс, за когото Ф1 е правенето на коли, а не на пилоти, и достойно оттегляне от спорта през 1999 г.
Въпреки многото критики, които получи по време на своята спортна кариера, Деймън Хил заслужи уважението на обективните фенове затова, че никога не използва подли и евтини номера, никога не спечели своята победа на всяка цена и никога не каза: Никога. Един джентълмен, син на двукратния шампион Греъм Хил, не би си го позволил.

За приноса си в развитието на спорта Деймън Хил беше удостоен със званието "сър" от английската кралица.