RIVIERA отваря врати за посетители

Любимото място за много шуменци в горещите летни дни ще отвори врати съвсем скоро.
Няколко случайни снимки.

Басейнът е все още празен. Засега.

Детските съоръжения очакват първите посетители.


Последна информация: На 1 юни комплексът отваря врати за посетители. Засега ще работи само басейнът и летният бар. Ресторантът е в подготовка за отваряне.
Цени за посещение на басейн: лица до 1,20 м височина - 2 лв., до 18 г. - 3 лв., над 18 г. - 4 лв. Шезлонг - 2 лв., чадър - 1 лв.
Работно време на басейна - 8-17 ч.

Много успехи на новите наематели и приятно изкарване на любителите на летните водни удоволствия!

Голямата почивка в началото на май - ден пети

Крайно време е да разкажа за петия ден от голямата почивка. Както всяка логика подсказва, за да приключим с историческите разходки, дойде ред и на Мадара. Последно ходихме там преди 2-3 години. Тогава повечето от пещерите бяха оградени и достъпът забранен. Денят се очертаваше да бъде слънчев. Най-после. Сложихме вода и сандвичи в раницата и потеглихме. След разклона от Мътница към Мадара, движението става все по-интензивно. Автомобили и екскурзианти от всички краища. Като в рекламата, която се върти тези дни по ТВ: Къде ще отидете по празниците? В България.
Малко преди на стигнем на паркинга до Мадарския конник, звъни телефон. Добър приятел, който живее в София. Връзката се разпада. Стигайки до мястото, виждаме, че всички паркинги са заети. Останалите коли са спрели по продължение на пътя. Намираме едно свободно място близо до музея и паркираме. Слизайки от колата, ни задминава нашият приятел, който звъня по телефона. Отново приятна случайна среща, на неочаквано място.

Този път решаваме да прескочим будката, където се плаща входна такса и поемаме по алеята вдясно, която води направо до пещерите. Въздухът е свеж, изпълнен с аромат на цъфнали пролетни цветя и дървета. За голяма изненада входът към пещерите е отворен и успяваме да влезем в едната от тях. Все още е затворен пътят към голямата пещера, поради опасност от падащи камъни. Въпреки табелите и ограничителната лента, много хора са решили да рискуват и да преминат в опасната зона. Поемаме по пътеката към Конника. Приятно впечатление прави добре поддържаната алея, кошчетата за боклук и чистотата на парка. Стигаме до Мадарския конник. Кратка почивка на една от пейките, слушаме разговорите на посетители, които идват за първи път. На нас не ни е чак толкова интересно, все пак сме от този край и не ни е за първи път. След няколко минути тръгваме по пътеката, която е обозначена с табела: Към Крепостта. Нямаме идея къде води, но срещаме връщащи се хора. Постепенно горският път преминава в оформена пътека от стъпала и площадки. Нещо прошумолява из тревата. Пепелянка. Втората, която виждаме за тези три дни. В Преслав стояхме и гледахме как змията пресича пътеката, но този път реагираме навреме и правим снимки. Продължаваме нагоре. Слънцето започва да прежуля. Разбираме, че стръмните стъпала, по които сме поели, водят горе на скалите над Конника. Започваме изкачване. На няколко места сядаме на местата за почивка. Потокът от хора не секва и в двете посоки. След половин час изкачване се озоваваме на върха на скалите. Гледката е изумителна. Винаги съм се чудела по какъв път се стига до тук и никога не бях идвала до това място. От ръба на скалата се вижда Мадара, Мътница, Кюлевча и Паметник 1300 г. България над Шумен. Табелите ни завеждат до Крепостта. Времето се променя всяка минута, вятърът се усилва и става студено. Качваме се по крепостта и си правим снимки до самия ръб. Зад нас е пропаст. Изчакваме семейството преди нас да се снима. Жената казва: Ако сега ми се завие свят и падна тук ... Ами кой те кара да се качваш :-)) На мястото на старата църква много хора са оставили дрехи, лични вещи и пари. Всеки се е помолил за нещо с надеждата то да се случи.
Става студено и поемаме обратно по стъпалата. Слизането не е по-лесно от качването. Краката ни треперят от стягането. Скоро сме долу. Живи и здрави. На връщане се отбиваме в заведението: На разклона за Мадара. Две жени на средна възраст ни обслужват учтиво и бързо. Храната е вкусна и прясна, а цените напълно достъпни.
След няколко часа слънцето ще залезе. И този ден си отива. Пълен и ползотворен.
Утре е последният ден от почивката. Ще го посрещнем по традиция, както всяка година на Гергьовден. С тази разлика, че вчера купихме трикольор, който вече ще се развява от терасата на всеки празник.
Честит празник!

Голямата почивка в началото на май - ден трети

Трети ден от почивката. Вчера денят беше студен, имаше дъждовни облаци. Днес обаче слънцето сякаш ще победи отново дъжда и студа. Време е да потеглим към Плиска - първата българска столица. Преди тръгване разглеждаме пътната карта на България и набелязваме целта. Това обаче не ни спести лекото объркване на изхода на Плиска. Питаме услужлив чичко, който ни посочва табелата - Плиска - Към крепостта - 3 км.
Пристигаме по добре поддържан път, минавайки през центъра на малкия град. Приятна изненада - бариера, паркинг и магазинче за сувенири. Коли от всички краища на страната, автобуси с екскурзианти. Купуваме билети и влизаме през входа на крепостта. Нямам спомен от това място, а знам, че съм идвала. Всичко е толкова променено. Равна и широка пътека сочи пътя от вътрешната страна на крепостната стена. На 100-200 м. навътре стигаме до оформено петно с музей, беседки, кафене, пейки за почивка. Строят се още ресторант и малък хотел. Чисто, свежо и добре поддържано. Влизаме да разгледаме музея. Посрещат ни две усмихнати момичета, които проверяват билетите и следят за реда. На входа е изложена колоната от Омуртагов мост, а до нея кът в памет на проф. Рашо Рашев - един от видните изследователи на Плиска. Интересна идея е част от крепостната стена да формира едната стена на музея.

Разглеждаме всички експонати и се отправяме към гроба на Карел Шкорпил. Пътеката продължава към вътрешността на крепостта. Останки от жилища, водохранилище, баня, базилика и други сгради. Навсякъде лъха на история. И в главата ми звучи онзи рефрен от химна на Шумен - Оттука започва България. Една причина да се гордеем с родния край. Пътеката ни отвежда към изхода. Времето се влошава, мрачни облаци покриват небето. Тъкмо решаваме да си тръгнем и виждаме табела - Към Голямата Базилика. Без колебание тръгваме след другите коли, които поемат по същия път. След километър пред нас се открива грандиозна гледка. Голямата Базилика. Отдалеч се белеят стените, виждат се и колоните и арките. Попадам сякаш на друго място. Чувството не може да се опише с думи. Древно и непреходно. Изящно съзвучие от природа, камък и история.
Бурята отново наближава, тръгваме си. Ще се върнем пак. Отново се изгубваме в Плиска. Минаваме два пъти по един и същи път - дежа вю. :)) Заричам се, като се прибера, да драсна няколко реда на един съученик, който е родом от Плиска, а сега работи в Дубай. Сигурно ще му стане носталгично тъжно като му кажа, че съм била близо до родния му дом. Такъв е животът.

Голямата почивка в началото на май - ден първи

Още когато разбрах, че се очертават шест почивни дни, нямах никаква идея как ще ги оползотворя. Дори по едно време ми беше криво, че по този начин са събрани дните и ще се наложи след това да се отработват в съботните дни. Трябваше да се съобразя с обстоятелствата и да не допусна да се прахосат първите шест дни на месец май.
И така, денят е първи май - ден на труда. Първият ден от голямата почивка. Като ни говореха по телевизията, че дните ще помогнат на българския туризъм, ми ставаше смешно. В последствие се оказа точно така.
Времето не изглеждаше прекрасно, но с това разполагахме. Няма откъде да си вземем друго време - променлива облачност, страхливо надничащо през облаците слънце и небе, което аха да завали.

Отдавна бях обещала на майка някой почивен ден да отидем до язовир Тича. Ето, че днес беше подходящия ден, а тя остава очарована от решението да поемем точно към това място. Приготвяме набързо раницата и тръгваме. След като минаваме гр. Велики Преслав пътят навлиза в поредица от остри и стръмни завои. Като малка често пътувахме към село по този път и в съзнанието ми е останал детския страх, когато стария автобус Чавдар лъкатуши по тясното шосе, острите завои и денивелацията. Отдясно скали, отляво пропаст. А над пътя са надвиснали много, много нацъфтели дървета - Рошкове. Една легенда разказва, че Дева Мария е минала по този път и размахвайки ръкави на бялата си роба е казала: В този край да няма бедствия и катастрофи. И е ръсила семена на рошкове. Планината е обагрена от зелени букови дървета, розови рошкове, лилави и бели люляци.
Пристигаме на язовирната стена. Това място съхранява много спомени на нашето семейство. Тук са се запознали моите родители, тук е започнал професионалният им път, тук е родена сестра ми. Помня откриването на язовир Тича. Беше в деня на строителя. Много официални гости, строители и техните семейства и хора от съседните села. Дълги маси и оркестър. Много пъти съм идвала и след това. Най-красивата гледка беше една ранна пролет, когато язовирът преливаше през преливника си към р. Камчия. Кратка разходка по язовирната стена и потегляме към разкопките във Велики Преслав.
Не помня откога не бях идвала тук. От ученическите години, когато ни водеха организирано. Сега всичко изглежда по друг начин. Посреща ни млад екскурзовод, който събира такса вход и се извинява, че днес е сам на смяна и не може да ни придружи до крепостта. Наоколо има много други посетители от различни краища на страната. Цялото обхождане на крепостта ни отне около 2 часа. Указателни табели ни показват пътя. Качихме се на всички възможни места, кули, стени и т.н.
При напускане на крепостта срещам съученик от гимназията. Ако не беше се спрял, нямаше да го позная. Не бяхме се виждали от около 15 год. Светът е малък. :-)
Разходката приключва с късен обяд в ресторант Омуртагов мост. Обслужването е на ниво, храната вкусна, а бирата наливна и студена.
Прибираме се надвечер. Почивката започва обещаващо. Засега не правим планове за втория ден.