Малко селско театро или "Елате се вижте"

Реших да посетя една постановка. Не, не точно "реших". По-скоро бях поканена. Нямало да има достатъчно зрители, та да помогнем (аз и още няколко жени) да не се изложи домакинът (домакин беше читалище "Добри Войников"). Постановката -"Вернисаж", театъра от Търговище. Автор - Вацлав Хавел. Трима артиста - Николай Урумов и още двама (мъж и жена). Плакатът обещаваше един час смях. Викам си: защо не. И без това имах нужда от малко доза смях.
И така. Дойде Денят. Купих билети, поканих и майка ми. И тя да се посмее. Отиваме. Салонът пълен. Изненада. Кошници с цветя очакват актьорите.
И се започна една. Трима души в една стая - декорът. Какво правят ли? Надприказваха се един час. Половината от репликите се повтаряха. След края можех да ги рецитирам свободно. А къде е хуморът ли? И аз това се питах. Нямаше го. Плитко, плитко, все едно траурен агент го е писал. След час пресилена и измъчена игра, най-после всичко свърши. Отдъхнахме се. Бях започнала да се притеснявам, че младата актриса се е сдобила с навик за вечно ухилена физиономия. Ръкопляскания. Нали сме културни. Цветя от ... от ... и от...
Излизаме. И тогава се почва един смях. По една друга пиеса - "Трима хитреци правят 200 зрители на балъци без да се броят 6-те лева за билет". Посмяхме се. На наш гръб.
Мда, драги зрителю, театърът и той не е такъв, какъвто беше. Уви!

Какво слушам в момента

Jennifer Rush
Неотдавна изтеглих няколко парчета. Не бях ги чувала всички. Тия дни няколко пъти ги прослушах. Харесват ми. Както дълбочината на гласа и приятното звучене.

Хубави почивни дни!

Пазете се от наематели или как държавата "ни защитава"

И така, досега почти не съм имала допирни точки с органите за правораздаване. Но, както се казва - Никога не е късно. Наложи ми се и на мен.
Предисторията: По стечение на обстоятелствата се заех с нелеката и твърде неблагодарна обществена позиция - домоуправител. В кооперацията живеят 80% пенсионери и трябваше да се влеят "свежи" сили. Пък и в крайна сметка - правя го за себе си, защото съм 5%-на извадка от тази кооперация. Какво "наследих" - магазин за смески на партерния етаж на блока и собственик, който си плащаше наема само след няколкократно напомняне. Договорът с него беше сключен от предишния домоуправител за 5 години. Служейки си с хитрост и други методи собственикът беше преправил първоначалния вариант за текст и чичкото се подписал на юнашко доверие.
Кулминацията: Нетърпеливо очаквахме да изтече договорът, като се надявахме, че собственикът ще си прибере торбите със смески и ще се изнесе. Няма да споменавам, че той многократно се е съгласявал при всяко мое напомняне, че ще му се наложи да освободи помещенията. Винаги беше учтив и винаги казваше: няма проблем. Договорът не включваше клауза за предсрочно прекратяване. И така: срокът изтече и ние зачакахме МОМЕНТЪТ. Месец, два, три, .... шест. Никакъв резултат.
Финалът: Реших да действам. Според закона. Като един съвестен гражданин устояващ правата на 20 семейства. Изпратих нотариална покана за освобождаване на помещенията. След това подадох жалба до Районния прокурор с надежда, че той може да съдейства за по-скорошно приключване. Прокурорът изпратил преписката в полицията. Ходихме няколко човека от блока да даваме показания. След 2 месеца получих дългоочаквания отговор . С една дума - не ме занимавайте, не е моя работа да изхвърлям наематели. Заведете дело от граждански характер.
Изводът: Както е казал полицаят на една съседка - госпожо, не си давайте жилището под наем. Няма да можете да изкарате оттам наемателите. Какъв е нашият шанс да си получим помещението - няколкомесечно дело или да предприемем силови незаконови мерки. Това разбрах от една тъпа случка с нахален фирмаджия.